Над 5 процента от населението на 11 български области: Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, са емигрирали зад граница през последните 10 години. Това става ясно от данните, получени след социологическо проучване, направено от „Алфа рисърч“ през септември 2022 г. по проект на Главната инспекция по труда съвместно с аналогичната структура на Норвегия. Българските емигранти предпочитат основно държавите от ЕС, като водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Великобритания също е била популярна, но след Брекзит потокът на работна ръка натам намалява. Близо 96 на сто от трудовите емигранти са заминали с очакване за по-високи заплати от тези в Родината и с надежда да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
Прочети още
идва от по-слабо развитите икономически региони
на страната, които са с по-ниски нива на заетост и заплащане. Средната възраст на заминаващите е 30-55 г. Мъжете минимално преобладават, но при ясна тенденция към изравняване на двата пола. Образованието е средно, като преобладават хората с професионално образование. В чужбина над половината емигранти се занимават с ръчен труд. Мнозинството се занимават с нещо различно от това, което са работили в родината. Служители са 21,4%, учащи - 2,4%, безработни - 8,2%. В свободни професии и с интелектуален труд са заети 3,4%, а частен бизнес имат 3,8%. За 90% възнаграждението надхвърля тукашната средна заплата. Според изследването през последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Кои са трудовите емигранти?
Младежите от малките населени места са по-активни в търсенето на работа в чужбина в сравнение с връстниците си от областните градове. Мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46-55 години те вече доминират. Докато при българите най-младите възрастови групи основно заминават, за да учат в чужбина, то при турците и ромите делът на младите трансгранични работници е двойно по-висок. Ромите са повече сред най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общност. За турците е характерно, че са предимно мъже, както и че 1/3 от тези с основно и по-ниско образование са техни представители, отбелязват авторите на изследването.
Според последното национално преброяване за десет години населението се е стопило с 844 781 души, или с 11,5%. Това е най-големият срив от края на 19-и век. 59,3% от общото намаление се дължат на отрицателния естествен прираст. Останалите 40,7% от намалението се дължат на външната миграция. През периода 2011-2021 г. страната са напуснали 344 000 души. Българите работят средно между 6 и 41 месеца в чужбина, преди да се върнат в Родината. Две трети от анкетираните извършват постоянна работа, а една трета – сезонна. 29% работят в услугите и търговията, 19,5% - в селското стопанство, 15,6% - в промишлеността. По 14% са в строителството и в здравеопазване и социални грижи (гледане на възрастни хора). Услугите и търговията привличат най-младите и висшистите, докато в селското стопанство се реализират жителите на по-малките населени места, ромите и необразованите. Три четвърти от родителите споделят, че децата им не ги придружават в чужбина. От останалите малко над половината винаги са със своите деца, а останалите - само понякога или с част от тях.
Каква е мотивацията им?
39,3% от работещите в чужбина получават там между 2201 и 3400 лв. 20,6% са в по-горния диапазон - 3401-4000 лв. 12% получават над 4000 лв. 19,5% са декларирали, че работят за 1701-2200 лв. При средна заплата 1743 лв. в България, в чужбина под нея получават само около 9%. Обратното - в България 90% от избралите чужбина са получавали под средната заплата.
Така за почти две трети мотивацията да заминат е надеждата да подобрят материалното си състояние. Малко над една трета обаче приемат гурбета като въпрос на оцеляване. Тези хора до голяма степен се чувстват принудени да заминат поради сериозните материални затруднения, пред които са изправени в България, коментират авторите на изследването. Има обаче и допълнителни фактори. За 83% е важно получаването на по-добри осигуровки и социални плащания. Тези очаквания са още по-отчетливо изразени сред хората, които не са работили в чужбина, но имат намерение да го направят в близко бъдеще. 81% пък отбелязват като важно спазването на условията на труд - работно време, отпуски и пр. По-младите държат и на по-високата квалификация и новите умения, които очакват да придобият в чужбина.
Как се чувстват?
Още един любопитен детайл от изследването - 64% от участниците споделят, че в чужбина като цяло не се чувстват по-добре, но там имат повече възможности да спестяват средства за България. Това, според авторите, е показател, че все още значителна част от доходите на хората зад граница се вливат обратно в българската икономика. 30% от интервюираните посочват, че в чужбина живеят и се чувстват по-добре, отколкото в България. От друга страна, общата удовлетвореност от работата в чужбина е изключително висока. Позитивна оценка дават общо 93.5%, а негативна едва 6.5%. При въпрос за конкретни разминавания между очаквания и действителност, лошите жилищни условия са водещи - 13,9% се оплакват от тях, като тук например често става дума за много хора на една работа. С по-ниско от обещаното заплащане са се сблъскали 11,1%, а с лоши условия на труд - 8,5%. Притеснение буди споделеното от 0,9% от анкетираните, на които са взети личните документи. С този проблем са се сблъскали хора с най-ниско образование от ромския и турски етнос.
