Франция и Великобритания вече са разположили военни сили и техника в Близкия изток въпреки критиките към Съединените щати и Израел за офанзивата им срещу Иран, която разпали бързо ескалиращ конфликт в региона, пише El País.
Париж и Лондон остават резервирани към тази операция, която според тях би могла да въвлече Европа в конфликта, но наредиха мобилизиране на изтребители, фрегати и противовъздушни системи, за да защитят интересите на своите съюзници - както европейски, така и арабски.
Нидерландия обмисля изпращането на войски за участие в операцията. Гърция, която реши да разположи противоракетна батарея на средиземноморския остров Карпатос, изпрати военни кораби в Кипър. На този остров - член на ЕС и разположен на около 125 мили от Ливан (страна, също засегната от конфликта) и на около 215 мили от Израел, са разположени две британски бази на Кралските военновъздушни сили. Дрон се разби там в понеделник, пише news.bg.
Войната засегна и територията на НАТО: в срядаТурция съобщи, че системи на Алианса, разположени на нейна територия, са свалили ракета, което поражда опасения, че хаосът може да се разпространи и по-надалеч с непредсказуеми последици.
Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност на ЕС Кая Калас, заедно с бахрейнското председателство, свика Съвместен съвет на Съюза и страните от Персийския залив, за да "работят заедно за деескалация, защита на регионалната сигурност и зачитане на международното право", обясни говорител на ЕС. "Нашите партньори в Съвета за сътрудничество в Персийския залив могат напълно да разчитат на твърдата подкрепа на ЕС в тези бурни времена", подчерта говорителят.
Междувременно иранският режим предупреди, че ще атакува градове във всяка европейска държава, която се присъедини към военната операция, водена от президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Европейските държави наричат тези операции "отбранителни" и категорично отричат те да са свързани с каквито и да било действия от страна на САЩ и Израел.
Отбранителните операции обаче могат бързо да преминат в офанзивни. Франция - най-активната държава в момента, смята, че при навлизане във военен сценарий определен брой действия не могат да бъдат изключени по принцип. Тоест, ако Иран атакува някоя от неговите сили, те биха могли да отвърнат на удара, дори да нанесат удар на иранска земя. "И това е отбранително. Защото се присъединяваме към операцията на САЩ и Израел", обясняват дипломатически източници.
Париж се опитва да сформира коалиция, която да защити "свободата на корабоплаване". Мобилизацията има за цел да осигури нормалното функциониране на Ормузкия проток и да позволи на търговските кораби да продължат да транспортират предимно петрол и втечнен природен газ, подчертават дипломатически източници.
Този воден път между Иран и Оман е от решаващо значение, тъй като представлява основния маршрут за транспортиране на суров петрол от държави като Саудитска Арабия и Кувейт до други дестинации.
"Тази операция ще бъде проведена с възпиращия ефект на тези кораби", обясняват източници от Елисейския дворец. "Протокът е затворен, защото компаниите не искат да поемат риск, но няма физическа пречка. Ще проведем строго европейска операция. Въпреки че това не означава, че те няма да комуникират с евентуално присъстващи американски кораби", посочват същите източници. За тази цел френският президент Еманюел Макрон заяви, че е изпратил фрегата в Кипър след атаките. Той потвърди и разполагането на атомния самолетоносач "Шарл дьо Гол" - най-важният военен актив на Франция, който ще отплава за Средиземно море.
В сряда контейнеровоз, плаващ под малтийски флаг, беше ударен от неидентифициран снаряд при опит да премине през Ормузкия проток. Екипажът е напуснал кораба и е в безопасност. Това е седмият търговски кораб, ударен в региона на Персийския залив от началото на американско-израелската офанзива срещу Иран.
Във вторник Обединеното кралство обяви, че ще разположи военен кораб - разрушителя HMS Dragon, в Средиземно море, както и хеликоптери, оборудвани със системи за борба с дронове, след иранска атака с дронове срещу една от военните му бази в Кипър. Британското правителство посочи и че екип от експерти по противовъздушна отбрана е изпратен в региона, въпреки че Министерството на отбраната не е уточнило броя им или мястото на разполагане.
Междувременно Франция е категорична, че трябва да ръководи европейското отбранително движение и че вече не може да разчита на Вашингтон. И в тази нова геополитическа и военна концепция друг фронт, който е отворен - такъв, който би могъл да бъде сериозно засегнат от атаката срещу Иран - е Ливан, където Макрон лично участва в мирния процес, който включваше разпоредби за разоръжаване на милициите на "Хизбула" в полза на ливанските въоръжени сили и специална конференция за региона. Военната операция на САЩ сега обаче наруши всички тези планове. Усещането в Елисейския дворец е, че САЩ са въвлекли Европа в операция, която изглежда стратегически погрешна.
Вътрешният кръг на Макрон подчертава, че Франция няма да приеме или да позволи ескалация на войната, без да предприеме действия. "Има място за маневриране, за да се предотврати най-лошото. Намираме се в Южен Ливан. Подкрепяме съобщенията на премиера относно разполагането на ливанския флот. Можем да го направим с подкрепата на нашите партньори; това е целта на конференцията".
Френското министерство на отбраната не е предоставило подробности за естеството на отбранителното разполагане. Франция има приблизително 900 военнослужещи, разположени в Абу Даби във военноморската база "Мина Зайед" и военновъздушната база "Ал Дафра". Френски изтребители Rafale от тази база бяха разположени през уикенда, за да неутрализират дронове. Освен това Париж има споразумения за отбрана с няколко държави в региона, включително Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт, всички от които са засегнати. Ако тези страни го поискат, Париж може да реши да мобилизира военните активи, които вече е разположил в района.
Войната в Иран не е война на Франция. Париж потвърди това в сряда чрез дипломатически източници, които настояха, че атаката на САЩ и Израел срещу режима на аятоласите "е извън международното право" и че Франция не я одобрява. Въпреки това Франция предприе отбранителни операции.
"Тази война не е наша, но ние имаме отговорности към нашите партньори. Тази криза допринася за всичко, което се случва в Украйна, и за нестабилността в нашия регион. Искаме да бъдем надеждни, предвидими и да вдъхваме увереност на нашите партньори: в Средиземноморието, региона на Персийския залив и Близкия изток", обясниха дипломатически източници.
Освен това Франция е поискала от Нидерландия да изпрати фрегатата за противовъздушна отбрана HNLMS Evertsen в подкрепа на "Шарл дьо Гол" в Източното Средиземноморие. Нидерландското дясноцентристко правителство в момента разглежда искането, както става ясно от писмо, изпратено до парламента от министерствата на външните работи и отбраната.
Evertsen е участвала в международно учение в Балтийско море през последните няколко седмици, в което са се включили 25 кораба, 140 самолета, 1200 дрона и военен персонал от 24 държави. Нидерландската фрегата има приблизително 170 служители на отбраната на борда и е един от само четирите кораба от този клас, оборудвани за прехващане на ракети и дронове.
