Само четирите най-големи български града - София, Пловдив, Варна и Бургас, както и АЕЦ „Козлодуй“ и някои важни индустриални обекти са напълно покрити от противовъздушната отбрана (ПВО). Въпреки че до средата на 90-те години на миналия век ПВО на България е смятана за най-силната на Балканите, още от създаването на зенитно-ракетните войски през 60-те години на ХХ век отбраната е организирана да покрива възлови части и пунктове, но не и цялата територия на страната, пише „24 часа“. Като основното покритие е било съсредоточено първо в София и по линията към Перник, тъй като по това време евентуална атака по въздух срещу столицата би дошла от юг. Румъния е съюзник на България във Варшавския договор, а Югославия - неутрална държава, макар и комунистическа страна. Началото на зенитно-ракетните войски на България е поставено на 1 октомври 1960 г., когато е създадена Първа зенитно-ракетна бригада (ЗРБ) с управление в София. В нея се вливат два зенитни полка от Военновъздушните сили. Първоначално Първа ЗРБ е в състав от 8 зенитно-ракетни и два технически дивизиона. Първите зенитно-ракетни дивизиони на бригадата са въоръжени със ЗРК СА-75/СА-75М „Двина“. От тогава и основните позиции на зенитно-ракетните войски са

в планински райони

на голяма надморска височина. През 70-те години пристига нова техника от СССР - комплексите С-75М „Волхов“ и С-125 „Нева“ - с повишени възможности за действие по цели на малки височини. През 80-те години са получени и най-мощните комплекси С-200 „Вега“ и С-300 с възможности за обстрел на много цели едновременно.

След като България влиза в НАТО, има лека модернизация, при която е осигурена пълна радиолокационна информация в реално време във всеки дивизион. През 2007 г. тогавашните 2-а и 3-а ЗРБ са преподчинени на 1-а ЗРБ. От 2008 г. във формированията на бригадата в експлоатация влиза и

най-модерната за момента система

за определяне на принадлежността на въздушните цели, техните характеристики и параметри по стандартите на алианса. От 1 декември 2012 г. зенитно-ракетната бригада става първа зенитно-ракетна база. В момента България разполага с 5 оръжейни системи, като всички те са наследени от комунизма. А противовъздушната отбрана на страната почти не е модернизирана. Най-новата система С-300 е приета на въоръжение в българската армия през 1988 година. Заслужава да се отбележи, че през 1999 година съседна Югославия успява да свали „невидимия“ стелт F-117 именно с остарялата система С-125. Ето с каква ПВО разполага България:

C-75М3 „Волхов“

В оригиналния си вид С-75 дебютира през 1957 година и е причина за свалянето на американския пилот Гари Пауърс и неговия самолет U-2 над СССР. В България на въоръжение е морският вариант C-75М3 „Волхов“.

C-125М „Нева“

е по-малка и по-мобилна от С-75. Обсегът е между 15 и 60 километра, а бойната глава е 60-килограмова.

C-200 „Вега“

е далекобоен зенитно ракетен комплекс, разработен в началото на 60-те години. Неговите способности значително надминават тези на С-75 и С-125. Ракетата разполага с 4 ускорителя за изстрелване. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или ядрена с мощност 25 килотона. Тя се детонира автоматично (при контакт с целта или при определено разстояние от нея) или ръчно.

Системата е предназначена главно за защита от бомбардировачи и самолети на голяма височина, а обсегът й е 270 километра.

C-300

е най-ефективният зенитно-ракетен комплекс, с който разполага България. Именно от него имаше желание от страна на САЩ да бъдат дадени на Украйна. Словакия замени вече своите със системи „Пейтриът“. Комплексът е предназначен за отбраната на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и щабове. С-300 е първият ПВО комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно. Радарът може да открива балистични ракети на 1000 километра, крилати ракети - на 300 км. Обсегът на ракетата е между 45 и 200 километра.

„Куб“

е самоходен зенитно-ракетен комплекс. Той има малък радиус от 24 километра, а таванът на полета на ракетите е 12 километра.

Основен проблем за българската ПВО е поддръжката на вече доста остарялата техника. Според неофициална информация от правителството от 10-те комплекса С-300, с които разполага България, едва 2-3 са в добро състояние.