Надеждата се сблъсква със съмненията, докато смъртността от COVID нараства в най-малко ваксинираната страна на ЕС. Сгушен в края на неделен пазар в малкото село Крушовица, България, на около 160 км северно от столицата, малък екип от здравни работници се опитва да се противопостави на мрачните прогнози, пише Washington Post. Те знаят, че повечето хора в района са скептични към ваксините срещу коронавирус - а някои са напълно враждебни - но лекарят, медицинските сестри и техният шофьор отиват. "Осъзнах, че COVID е истински проблем и исках да се защитя по някакъв начин", казва Денислав Илиев, 18-годишен младеж, който отива в университет тази есен.
На този ден подпомогнатото от правителството мобилно отделение за ваксинация, постави дози на около 15 души на пазара, местен център, където продавачи продават все още живи риби, пресни продукти и дрехи втора употреба. След около четири часа екипът продължава към другите села по маршрута си, надявайки се да приложи още няколко дози. Това е болезнено бавен процес - особено в най-малко ваксинираната страна на Европейския съюз. По-малко от 1 на всеки 5 българи са напълно ваксинирани срещу коронавируса - брой, който изостава далеч от средния процент в Общността и бележи най-лошият пример за все по-неравномерното възстановяване от пандемията в ЕС. 27-членната Общност възприе колективен подход към закупуването и разпространението на ваксини. В началото европейските лидерите се стремяха да балансират исканията на богати членове като Германия, която искаше да складира скъпи иРНК ваксини, с по-бедните страни като България, които предпочитаха по-евтината версия на AstraZeneca. Когато първите ваксини бяха разрешени, блокът стартира координирано разгръщане, като всяка страна получава една и съща доставка като обем на глава от населението. И когато това разпространение се препъна, ЕС лидерите получиха тежки критики за приоритизиране на справедливостта пред скоростта. Те са донякъде оправдани. С увеличаването на предлагането ваксинациите се ускориха и през юли ЕС надмина САЩ по ваксинация. Въпреки целия акцент върху собствения капитал се откри пропаст между страните от Западна и Източна Европа. В Португалия и Белгия например около 84 и 73 процента от жителите са напълно ваксинирани. Междувременно в България и Румъния процентите са 19 и 27. Пропастта в Европейския съюз сега далеч надминава разликата между силно ваксинираните щати на САЩ като Кънектикът и Масачузетс и затъналите в статистиката като Западна Вирджиния и Алабама. Седем европейски страни са ваксинирали по-малко от половината от населението си, което е несъответствие, което ще продължи да усложнява възстановяването на блока, позволявайки на инфекциите и евентуално новите варианти на вируса да се разпространяват през границите, особено с увеличаване на движението на работници и туристи. Едно особено притеснение: Много от работниците във фермите на Западна Европа пътуват сезонно от България, но последствията са най-ужасни в самата слабо ваксинирана държава. Европейската комисия, изпълнителният орган на Общността, не може да направи много повече от това да осигури ваксините за своите членове, казват експерти, тъй като националните правителства все още имат власт над своите кампании за ваксинация. "Това наистина е национален проблем", казва Матео Вила, изследовател от Италианския институт за международни политически изследвания, който е проследил различията при ваксинациите. "Като се има предвид, че те страните от Източна Европа са икономическите изостанали в ЕС, това усложнява бедността и неравенството в рамките на Европейския съюз." В България това е особено сериозен момент. Смъртността от COVID-19 е най-високата в Европейския съюз, а броят на новите случаи също започна да се покачва. Лекарите очакват нарастването на инфекцията през следващите седмици - поредната вълна в страна, която упорито отказва най-ефективната защита срещу вируса. България, балканска държава с около 7 милиона души, е един от най-новите членове на ЕС и един от най-бедните. Районът, където се намира Крушовица - в северозападната част на страната, между река Дунав и ниска планинска верига - редовно оглавява списъка с най-бедните региони на блока. Но дори и в София, столицата на страната и най-голям град, колебанието за ваксините е дългогодишен проблем, изострен по време на пандемията. Многобройни проучвания установяват връзка между недоверието в институциите и нежеланието за ваксинация, а българите последователно показват някои от най-ниските нива на доверие в ЕС към демокрацията, правителството, здравеопазването и медиите. Страната от своя страна има ниско ниво на обществено доверие в редица ваксини, а дори и нейните семейни лекари са най-скептично настроените за ваксините в ЕС. "Няма истинско доверие в институциите, няма истинско доверие в нашето общество и това е много плодородна почва за теории на конспирацията", казва Александър Симидчиев, бивш депутат и лекар, специалист по белодробни заболявания. Конспиарции, включващи основателя на Microsoft Бил Гейтс или микрочипове, например, спечелиха особена популярност в България, заедно с поредица от фалшиви новини, които все още се разпространяват онлайн и в традиционни медии. Лекарите, подкрепящи възгледите срещу ваксините, често се канят в популярни национални телевизионни предавания, които рядко коригират лъжите и вместо това съпоставят своите мнения с тези на експерти, призоваващи за по-строги мерки за обществено здраве. Правителството предава подобни конфликтни послания. Миналата година властите създадоха две конкуриращи се работни групи по COVID-19, които предложиха противоречиви съвети. Коронавирусът се сблъска и със сериозна политическа криза. След като многократно не успяваше да сформира коалиционно правителство, българският парламент бе разпуснат и е назначено служебно правителство, докато страната чака третите си избори за по-малко от година. "Това е сложна причина, поради която нещата не вървят добре", казва Симидчиев. "По време на политическа нестабилност хората са склонни да бъдат много популистки настроени, вървят с потока от фалшиви новини." Нестабилността направи дори най-елементарната логистика на правителството още по-голямо предизвикателство. Министерството на здравеопазването, което надзирава ваксинацията, разполага само с около 6000 долара за информационна кампания за ваксинация. Преди разпускането на парламента Симидчиев предложи разширяване на бюджета до близо 6 милиона долара, но мярката бе отхвърлена. "Това, което ни остава сега, е, че няма централна кампания, за която да говорим", казва той. Вместо това лъжите продължават да процъфтяват, причинявайки още повече болка на тези, които са загубили приятели, роднини и близки заради вируса.
