Докато все повече източници от разузнаването твърдят, че Китай обмисля да предостави на Русия дронове и оръжие, Пекин публично предложи своята „китайска мъдрост“ за прекратяването на войната в Украйна. 

В план от 12 точки Министерство на външните работи по повод първата годишнина от руската инвазия в съседната й страна, Китай призова за прекратяване на огъня и започване на мирни преговори.

В него се настоява за прекратяване на западните санкции срещу Русия, искат се мерки за обезопасяване на ядрените съоръжения, създаването на хуманитарни коридори за евакуация на цивилни граждани и за осигуряване износа на зърно.

В английската версия на документа не се споменава думата „война“, а авторите говорят за „конфликт“ и „кризата в Украйна“. Освен това в текста не се разглежда несъгласието на Киев с окупацията на нейни територии от страна на Русия и не се критикуват руските действия – само се посочва, че „суверенитетът, независимостта и териториалната цялост на всички държави трябва да бъдат ефективно защитени“.

Но там се вижда и следното твърдение: „Сигурността на региона не трябва да се осигурява чрез укрепване или разширяване на военните блокове“. На практика това означава съгласие с позицията на Кремъл, който използва същия аргумент, за да оправдае руската инвазия в Украйна.

Това е 

поредният опит за връщане на конфликта 

на масата за преговори. Първата среща между враждуващите страни се проведе четири дни след началото на инвазията, на 28 февруари 2022 г., в Беларус. Тя завърши без резултат, като делегации от двете страни се върнаха в столиците си за консултации. Втори и трети кръг от преговори се проведоха на 3 и 7 март 2022 г. на границата между Беларус и Украйна, а четвъртата и петата срещи бяха на 10 и 14 март в Истанбул, Турция.

На 10 март руският външен министър Сергей Лавров и неговият украински колега Дмитро Кулеба се срещнаха за преговори в Анталия, Турция с турския външен министър Мевлют Чавушоглу като посредник, в първия контакт на високо ниво между двете страни от началото на инвазията. Украйна се опита да договори 24-часово прекратяване на огъня, за да осигури помощ и евакуация на цивилни, особено в Мариупол. След два часа разговори не беше постигнато споразумение. В края на преговорите няколко дни по-късно френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан предупреди, че Русия само се „преструва, че преговаря“, в съответствие със стратегията, която е използвала другаде. 

Дмитро Кулеба

Според доклад от май на Украинска правда руската страна е била готова за среща между Зеленски и Путин, но по-късно тя е спряна след разкриването на руски военни престъпления в Украйна и изненадващото посещение на 9 април на британския министър-председател Борис Джонсън, който каза на Зеленски, че „Путин е военнопрестъпник, той трябва да бъде притискан, а не да се преговаря с него“. Три дни след като Джонсън напусна Киев, Путин заяви публично, че преговорите с Украйна „са се превърнали в задънена улица“. 

На 25 май Зеленски каза, че 

Украйна няма да се съгласи на мир

докато Русия не се съгласи да върне Крим и района на Донбас на Украйна. От септември 2022 г. тези мирни преговори са замразени за неопределено време. 

На 21 септември Зеленски се обърна към Общото събрание на ООН с предварително записано видео, излагайки пет „неподлежащи на преговори“ условия за „формула за мир“, включваща „справедливо наказание“ на Русия за нейните престъпления, извършени срещу Украйна, защита на живота с „всички налични средства, позволени от устава на ООН“, възстановяване на сигурността и териториалната цялост, гаранции за сигурност от други страни и решимост Украйна да продължи да се защитава. 

След съобщението на Путин, че Русия анексира четири региона от украинска територия, които тя завзе по време на инвазията си, украинският президент обяви, че Киев няма да води мирни преговори с Русия, 

докато Путин е президент

След ракетните удари срещу Украйна през октомври Китай и Индия, които се въздържаха да осъдят Русия в ООН, изразиха загриженост и призоваха за деескалация и диалог. Турският президент Ердоган изрази известна надежда за дипломатическо решение, като каза, че Путин „сега е по-отворен за възможни мирни преговори“ и че Киев „не отхвърля такива мирни преговори“. 

Руското правителство обяви, че е готово за подновен диалог, но украинското ръководство отговори, че не вярва, че Москва наистина е ангажирана с мира и просто се надява да забави за известно време, докато възстановява военния си капацитет за бъдещи офанзиви.