Върховният съд застана на страната на администрацията на президента Джо Байдън в дългогодишен спор за това как да се прилагат имиграционните закони.
Спорът се отнасяше до опита на администрацията на Байдън да определи насоки към кого имиграционните власти могат да се насочат за арест и депортиране.
Тексас и Луизиана заведоха дело, за да блокират насоките с аргумента, че пречат на имиграционните власти да си вършат работата.
Върховният съд постанови с гласуване 8-1, че щатите нямат право да заведат такова дело, на първо място.
Съществува широко съгласие, че
имиграционните и митническите органи на САЩ не разполагат с достатъчно ресурси,
за да задържат или депортират всички от около 11 милиона души в страната без разрешение. Така че имиграционните власти трябва да определят приоритети за прилагане - и тези приоритети рязко се промениха от една администрация към друга.
По време на администрацията на бившия президент Тръмп агентите и служителите на ICE бяха упълномощени да арестуват и депортират всеки, който живее в САЩ без законно разрешение. Когато администрацията на Байдън встъпи в длъжност, тя натисна спирачките. Вместо да арестуват и депортират всеки срещнат, който е бил в страната без разрешение, имиграционните власти получиха много различен набор от приоритети.
Министърът на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас описа новите насоки като упражняване на прокурорска преценка. Но обявяването на приоритетите на администрацията на Байдън за правоприлагане предизвика множество съдебни дела от твърдолинейни имиграционни привърженици.
Те твърдят, че тези насоки са надхвърлили това, което предишните администрации са направили за ограничаване на прилагането им.
