От обвинявана за “бухалка на властта” в последните дни, изглежда, Прокуратурата преживява истинска трансформация. От дълбоките архиви бяха извадени дълго висящи дела. Подновиха се и разследвания срещу политици, по които държавното обвинение с години не виждаше проблем или не намираше доказателства.
Дни след като стана ясно, че ГЕРБ-СДС са готови да се отрекат от главния прокурор Иван Гешев в името на бъдещото им партньорство с ПП-ДБ, за първи път медийното пространство беше взривено от думите „Прокуратурата поиска имунитета на...“, думи, които в следващите седмици щяха да стават все по-често чувани.
И в това нямаше да има нищо странно, защото това е работата на Прокуратурата, ако само дни преди това главният прокурор не беше призовал да се измете „политическият боклук“ от парламента, заместникът му Борислав Сарафов пък го обвини, че се намесва по конкретни дела, за да ги държи „на трупчета“ и така „изнудва политици“
Прочети още
В началото бе Делян Добрев
Софийска градска прокуратура поиска имунитета му във връзка с досъдебно производство, че в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на изпълнителния директор и на Съвета на директорите на „БЕХ“ ЕАД за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, от което са последвали значителни щети за „НЕК“ ЕАД в размер общо на 4,561,697.27 евро.
„След 9 години възобновяват старата манджа, за да ме тормозят. Това идва след изказването на Гешев, че ще се саморазправи с „политическия боклук“. Саморазправата започна с мен, Прокуратурата е репресивен орган“, коментира Добрев искането на Софийската градска прокуратура за имунитета му.
В пълно единство от ГЕРБ застанаха зад съпартиеца си като обвиниха Прокуратурата в своеволия и опит за влияние с непочтени средства.
Даниел Митов посочи, че правосъдната реформа е превъзбудила страстите в Прокуратурата. „Докато не приключи тя, няма да подкрепим свалянето на имунитет на когото и да било от НС“, подчерта той.
По-късно самият главен прокурор Иван Гешев обяви, че засега няма да внася в парламента искане за свалянето на имунитета на Делян Добрев от ГЕРБ, защото „не е достатъчно мотивирано“.
Дни по-късно, след три години разтакаване, Прокуратурата се сети и за разследването за пране на пари,
известно като „Барселонагейт“
Испанските власти подозират връзка с лидера на ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов, заради което беше поискан и имунитета му на народен представител.
Според предложението за сваляне на имунитета на Борисов, изпратено на главния прокурор, от събраните доказателства „може да се стигне до извода, че бившият министър-председател е предоставил на трети лица придобити в резултат на извършено престъпление средства за закупуването и наемането на недвижими имоти в чужбина“.
Наказателно преследване беше поискано и за Кирил Петков. Той трябва да отговаря за подаване на декларация за гражданство с неверни данни, когато беше назначен за служебен министър на икономиката.
„От доказателствата, събрани в хода на разследването, може да се стигне до извода, че в подадената от Петков пред президента на Република България декларация, е затаена истина – наличие на двойно гражданство – българско и канадско, и е потвърдена неистина, че лицето отговаря на условията за избиране на народни представители“, посочиха от Обвинението.
В разрез с Борисов и Добрев, които категорично отказаха доброволно да се откажат от имунитета си, Кирил Петков написа в личния си Facebook профил:
„Ще се откажа от имунитета си доброволно,
защото знам, че няма от какво да се страхувам.“
„Искането за сваляне на имунитет идва две години след като Прокуратурата обяви, че няма как да разследва Петков за прословутата декларация за гражданството му, тъй като такъв състав на престъпление не съществува в Наказателния кодекс”, напомни също в социалните мрежи бившата говорителка на кабинета му Лена Бориславова.
Прочети още
„До прокурорите и службите за сигурност: не разбрахте ли, че сме решени да направим цялостна реформа в съдебната система и в овладените български служби и че не може да ни спрете или уплашите? Аз съм горд, че се отказах от второто си канадско гражданство, точно за да мога да бъда част от промяната, която идва и която след повече 30 години липса на справедливост най-накрая ще премахне институционално всички безконтролни и зависими служители на правосъдната система и системата за сигурност“, пише още Петков.
Делото по повод двойното гражданство на Петков беше образувано в КС по искане на депутати от ГЕРБ. Конституцията забранява на президента, вицепрезидента, депутатите и министрите да имат двойно гражданство. Петков твърдеше, че не е извършил нарушение, тъй като писмено е декларирал отказа си от канадско гражданство още на 21 април 2021 г. Документът, с който канадските власти признават, че той вече не е техен гражданин, обаче носеше датата 20 август.
От имунитета си се лиши и Радостин Василев
първият отцепник в новото 49-о Народно събрание. Дни преди той да публикува запис от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“, с което взриви преговорите им с ГЕРБ за съставяне на правителство. Софийската градска прокуратура поиска привличането му към наказателна отговорност във връзка със събрани доказателства за това, че на 13 юни 2022 г., чрез заплахи е направил опит да принуди народния представител Христинка Иванова противно на убежденията и волята й да напусне групата на ИТН.
„Аз говорих с Христина. Тя е депутат от Плевен. Тя беше с нас и аз разговарях с нея, като й казах, че трябва да напусне. Каза, че се страхува и че не може, явно са я заплашвали. Аз съм говорил с над 15 наши депутати. Христинка отказа и каза, че не може. Аз й казах, че искам да си подаде молба за напускане на парламента, защото е поела морален ангажимент към Плевен, а не е тук, за да крепи други хора – това беше“, заяви през юни 2022 година Радостин Василев.
Впоследствие той сам се отказа от имунитета си, малко преди искането на Прокуратурата да бъде гласувано от Народното събрание.
По-късно главният прокурор Иван Гешев внесе в деловодството на 49-ото Народно събрание и искане за сваляне на имунитета на народните представители Ангел Георгиев и Веселин Вешев от парламентарната група на „Възраждане”. Срещу двамата има повдигнати обвинения за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди на полицай по време на протест пред МРРБ през 2020 г.
Съгласно Конституцията възбуждането на наказателно преследване срещу народен представител е възможно само с разрешение на Народното събрание или при писмено съгласие.
