В Източна Европа се провеждат избори, а за Кремъл - затънал в Украйна и отчаяно нуждаещ се от съюзници - залогът е по-висок от всякога. Как Русия ухажва крайнодесни партии, за да повлияе на изборите през 2024 г.?
На 20 октомври в Молдова се провеждат президентски избори и референдум, които са от голямо значение за бъдещето на страната по пътя ѝ към Европейския съюз (ЕС).
Румъния току-що забрани на прокремълски бунтар да участва в президентските избори през ноември.
Прочети още
А проруската крайнодясна партия "Възраждане" в България се очаква да спечели значително присъствие в парламента след предстоящите на 27 октомври избори.
На този фон залогът за Кремъл и неговите популистки регионални съюзници е висок. Какво те изваждат от наръчника си, за да повлияят на вота?
Не бъди претенциозен с кого се съюзяваш
Според Антон Шеховцов, украински политолог и експерт по крайната десница, план А "винаги е бил да се сътрудничи с основните сили" и след това те да се подкупят, за да се съобразят с руските външнополитически интереси.
В някои страни план А проработи. Кремъл поддържа добри отношения с политици като унгарския министър-председател Виктор Орбан, сръбския президент Александър Вучич и словашкия министър-председател Роберт Фицо.
"Проблемът за Москва е, че основните сили са по-малко склонни от популистите да си сътрудничат с Русия, особено след 2014 г. (незаконното анексиране на украинския Кримски полуостров) и още повече след февруари 2022 г. (пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна)", казва Шеховцов.
Това означава все по-често да взима в действие План Б.
"Русия има склонност да се съюзява с крайно десни партии", казва Мичъл Оренщайн, професор по руски и източноевропейски изследвания в Университета на Пенсилвания. "Но също така би формирала съюзи с крайно леви партии и дори би подкрепила до известна степен центристки партии."
Прагматичните действия и работата с политическите периферии понякога могат да дадат резултат.
В продължение на години лидерът на българската партия "Възраждане" Костадин Костадинов действаше в екстремистки кръгове, като веднъж нарече ромите "паразити“ и заклейми мигрантите.
Сега обаче неговата формация, която се противопоставя на демократичните реформи и се застъпва за излизането на България от НАТО, има шанс да се класира на второ място на парламентарните избори на 27 октомври.
Бъди внимателен с торбите с парите
Молдова, която се мъчи да се отърси от влиянието на Кремъл, наскоро разкри схема за купуване на гласове и разпространяване на невярна информация за ЕС.
Схемата е ръководена от проруския олигарх Илан Шор, който бяга от Молдова, след като е обвинен за най-голямата банкова измама в страната. През схемата му само през септември над 130 000 молдовци са получили над 15 милиона долара в брой от Русия.
Такива схеми обаче рядко се разкриват и често е много трудно да бъдат доказани, тъй като финансовата подкрепа се прикрива от фиктивни компании и офшорни сметки. А за Кремъл прякото финансиране е рискована тактика.
"Те са много, много предпазливи, тъй като тук става въпрос за престъпна дейност, защото няма данъци [и партиите] вземат пари от чужда сила", казва Шеховцов.
Пусни поток от дезинформация
За Кремъл по-евтиният и по-ефективен начин да подкрепи съюзниците си в Източна Европа е да наводни публичното пространство с дезинформация.
В допълнение към руските държавни медии като RT, "Русия разполага с уебсайтове на различни европейски езици, които популяризират послания, полезни за антисистемните, популистки сили", казва Шеховцов.
"Това компенсира липсата на медийно влияние на популистите в собствените им страни."
На 11 октомври американският технологичен гигант Meta, който притежава Facebook, Instagram и други платформи, съобщи, че е изтрил мрежа от акаунти, насочени към рускоговорящи молдовци. Тези акаунти са разпространявали проруско съдържание и са поддържали страници, маскирани като независими новинарски издания.
Такива операции често са част от по-големи мрежи, известни като "сайтове гъби", които се създават в големи количества и на ниска цена и печелят от разпространението на дезинформация.
Всявай страх
Ако повярвате на дезинформацията, значи мигрантите "идват за вашите работни места", ЛГБТ общността "идва за душите на децата ви", финансирани от чужбина неправителствени организации (НПО) "подготвят заговор за сваляне на правителства" и само Русия "може да възстанови мира във фашистка Украйна".
Подкрепяният от Москва бивш президент на Молдова Игор Додон наскоро каза, без да представи никакви доказателства, че са предвидени "ЛГБТ квоти" в държавните институции, ако проевропейският президент на страната Майя Санду бъде преизбрана.
В България пък "Възраждане" настоява за закон за чуждестранните агенти по руски образец, който ще бъде насочен срещу западните НПО.
"Вие ще сте следващите", каза лидерът на партията Костадинов на фондация "Америка за България", един от най-големите чуждестранни донори в страната.
В социално консервативните общества, в които хората са разочаровани от демокрацията и изпитват икономически затруднения, причинени до голяма степен от пандемията COVID-19, подобни емоционални заявки често са силно въздействащи.
Като плаши с нарушаване на традиционния начин на живот и суверенитет, Русия се позиционира - не за първи път - като потенциален спасител на региона.
Адаптирай посланието
Ключова част от стратегията на Кремъл е локализирането на посланията.
"Русия търси всяка възможна прилика между своя подход и партиите, които подкрепя", казва Оренщайн. "В една страна те могат да апелират към панславизма, в друга - към православните религиозни връзки, а в трета - към антиукраинските настроения."
Например в България проруските партии използват съветската носталгия и утвърдените разкази за Русия като освободителка от османско владичество.
В Унгария и Словакия прокремълските партии използват страховете от мигрантите и притеснението, че ЕС подкопава националния суверенитет.
Ирина Влах, промосковска бивша губернаторка, каза, че големият брой притежатели на румънски паспорти в Молдова е доказателство за "зловещ румънски заговор за превземане" на по-малката ѝ и по-бедна съседка.
Каква е крайната цел на Кремъл
В дългосрочен план целта на Кремъл е да подкопае ЕС и НАТО и да привлече страните от Източна Европа обратно в орбитата на Русия.
В краткосрочен план всичко е свързано с Украйна. За Кремъл това означава да разруши крехкия европейски консенсус, че Киев заслужава военна и икономическа подкрепа.
Това, от което Москва се интересува най-много, казва Оренщайн, е "външнополитическата ориентация" на партиите, които подкрепя в Източна Европа - за да си осигури подкрепата им по въпроси като санкциите срещу Русия или статута на Крим.
"Някои партии, когато започнаха да получават руска подкрепа, промениха много от външнополитическите си позиции, за да ги ориентират към Русия", казва той.
От решаващо значение обаче е, че Русия не се нуждае непременно от изрична подкрепа, за да успее. Понякога сеенето на раздори и поляризирането на населението може да доведе до разрушаване на демокрациите и гражданските общества, от които Кремъл така отчаяно се страхува.
