Водещият военен историк на Германия критикува плана на правителството за частично възраждане на националната служба, като го определи като твърде плах, заявявайки, че връщането към задължителната военна служба е неизбежно.
Страната се опитва да набере над 200 000 допълнителни професионални войници и резервисти през следващото десетилетие с цел да създаде най-големите конвенционални въоръжени сили в Европа. След месеци на спорове управляващата коалиция се съгласи всички 18-годишни мъже да бъдат призовани за военномедицински преглед, а след това най-силните и най-склонните да бъдат поканени за обучение от седем до 23 месеца.
Точният брой във всеки набор ще зависи от нуждите и капацитета на въоръжените сили. Първоначално обаче схемата ще бъде сравнително малка по мащаб, с около 3000 до 5000 стажанти в допълнение към около 13 000, които вече се записват доброволно за военна служба всяка година.
Надеждата е, че задължаването на всички млади мъже да се „съберат“ за проверка на Бундесвера след 18-ия си рожден ден ще помогне за облекчаване на проблемите с набирането на войници, като подобри запознатостта на германската общественост с военните.
Проектът има за цел и да подобри перспективата за военна служба чрез различни стимули, като например заплата от 2600 евро на месец след данъци и субсидии за получаване на шофьорска книжка.
Защо обаче се появява скептицизъм?
Въпреки това, в целия политически спектър е широко разпространен скептицизъм, че тези доброволни мерки ще бъдат достатъчни, за да запълнят празнината в персонала.
Германските въоръжени сили, известни като Бундесвера, трябва да наемат още 80 000 професионални войници, за да достигнат целевата си численост на НАТО от 260 000 души.
Резервът, който в момента може да наброява само 34 000 „активни“ членове, е изправен пред много по-драматична реформа, тъй като военните плановици смятат, че броят им в крайна сметка ще трябва да се увеличи до 200 000.
От решаващо значение е, че законопроектът не уточнява какво ще се случи, ако напредъкът към тези цели е твърде бавен, като се посочва само, че Бундестагът ще бъде задължен да изготви допълнително законодателство.
Прочети още
Зьонке Найцел, професор по военна история в Потсдамския университет, заяви, че пакетът не е достатъчен и че Германия ще бъде принудена да прибегне до „селективна военна служба“, като набира определен процент от всяка възрастова група въз основа на физическата им годност.
„Мисля, че вече се изготвя законопроект в този дух за евентуално време, когато ще кажат: „Трябва да върнем наборната военна служба, защото ситуацията със сигурността става все по-трудна“, каза Найцел цитиран от The Times. „Целта за увеличаване на броя на личния състав до 2035 г. е твърде бавна. Тази страна, Германия, която играе централна роля в защитата на източния фланг на НАТО, трябва да расте по-бързо. И на всички е ясно, че това ще проработи само със селективна наборна военна служба.“
Найцел беше унищожителен в критиките си към Социалдемократическата партия (ГСДП), по-малкият партньор в коалиционното правителство, която многократно е блокирала опитите за връщане дори на много ограничена форма на наборна военна служба.
Историкът каза, че ГСДП е „риск за сигурността в сегашното си състояние“, защото действа като спирачка в момент, когато Германия се нуждае от „бързи, подходящи решения“.
„Това в крайна сметка застрашава сигурността на НАТО - особено сигурността на балтийските държави, но и на Германия“, каза той.
