Куркумата дължи своя цвят на куркумина - яркия жълт пигмент, който прави тази подправка така характерна на вид. Именно заради тази си съставка куркумата от хилядолетия се използва от традиционните лечители, най-вече от практикуващите китайска медицина и аюрведа.
Коренът на куркумата се вари, суши и стрива на жълта пудра, която притежава мощни антиоксидантни свойства. Хранителните добавки с куркумин се приемат най-вече при здравословни проблеми като рак и артрит, макар доказателствата точно в тази насока да са все още противоречиви. Като цяло употребата на куркума и приемането на добавки с куркумин е безопасно, но в някои случаи може да предизвика най-често леки странични ефекти.

Куркуминът отдавна е доказал ефективността си при храносмилателни разстройства, включително лошо храносмилане. Способността му да стимулира производството на жлъчка в жлъчния мехур помага за по-лесното смилане на храната. Куркуминът облечкава и симптомите, съпътстващи влошеното храносмилане - подуване и газове, защото има противовъзпалителен ефект, влияещ върху червата.
Куркуминът е добре известен с антиоксидантните си свойства. Той може да е също толкова ефективен, колкото и витамините С и Е по отношение на борбата със свободните радикали и предпазването на клетките и тъканите в тялото. Според Американското общество по ракови заболявания куркуминът може да ограничи разрастването на туморите и да осигури известна защита от развитието на рак.
Куркуминът има и противовъзпалителни свойства, като ефективно може да ограничи болката, подуването и възпаленията, свързани с остеоартрита. В клиничен опит, публикуван през 2010 г. в изданието Panminerva Medica, италиански учени изследвали влиянието на куркумина именно върху пациенти с остеоартрит. При 58% имало подобряване на симптомите и ограничаване на зависимостта от болкоуспокояващи медикаменти.

Традиционното медицинско приложение на куркумата в Индия и Малайзия включва приготвянето на паста, която се нанася върху кожата за лечение на кожни проблеми като възпаления, гъбични инфекции, натъртвания, ухапвания от насекоми, както и за инфекции на очите, разраняване на устата и инфектирани лезии.
Хранителните добавки с куркумин могат да предизвикат странични ефекти в стомашночревния тракт, като най-често проявяващите се са разстройство на стомаха, гадене и диария. В редки случаи продължителната употреба на хранителни добавки с куркума могат да предизвикат стомашни язви, поне според публикация на учените от Медицинския център към Университета на щата Мериленд. По-сериозни негативни реакции рядко възникват дори при дози от по 12 г дневно.
Куркуминът може да предизвика контракции на жлъчния мехур. При здрави хора тази стимулация може да подобри функционирането на мехура, но при хора с камъни в жлъчката или други блокажи на жлъчните канали този ефект може да причини болки и дискомфорт. Ако сме имали проблеми с жлъчния мехур, трябва да се консултираме с лекар, преди да започнем да приемаме добавки с куркума.
Високите дози (над 15 г дневно) куркумин могат да увредят черния дроб, показват данните от изследване върху животни, проведено от Националния център за алтернативна медицина на САЩ. Макар че не са документирани случаи на проблеми с черния дроб при хора, приемали хранителни добавки с куркумин, все пак има установени изменения на нивата на чернодробните ензими. Затова, ако имаме история, свързана с чернодробни проблеми, по-добре да избягваме както приема на куркумин, така и консумацията на куркума като подправка в ястията си.
Хранителните добавки с куркумин имат способността да си взаимодействат с някои медикаменти. При някои пациенти куркуминът може да понижи нивото на кръвната захар. Затова, ако приемаме лекарства против диабет (които също понижават кръвната захар), консумирането на куркума и добавки с куркумин може да доведе до опасно ниско ниво на захарта в кръвта. Куркуминът има и изтъняващ кръвта ефект, т.е. намалява способността й за съсирване. Когато се приема едновременно с други изтъняващи кръвта медикаменти (като например аспирин), куркуминът може да увеличи риска от силно кървене.