„Бебетата на Бъзби" ще останат завинаги в славната история на „Манчестър юнайтед“ и на световния футбол
Хари Грег, оцелелият от самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 г., която отне живота на 23-ма души, включително и 8 играчи на „Манчестър юнайтед", разказа как е понесъл трагедията с „Чапекоензе". „Когато чух новината, помолих съпругата си да ме остави сам в стаята. Не исках никого до себе си. Трябваше да остана сам. Не исках да изпусна нищо от телевизионното предаване, но не знаех как ще реагирам на чутото и видяното", призна бившият вратар. Той говори и за това как се е справил с трагедията, даде и съвет на оцелелите играчи на „Чапекоензе". Г-н Грег разказа, че след като изпълзял изпод останките на самолета в Мюнхен, отнел живота на толкова много от „Бебетата на Бъзби", си изградил стратегия за оцеляване, с помощта на която се справил с ужаса.
Връщайки се към дните, седмиците и месеците след 6 февруари 1958 г., Грег разкри, че успял само защото се върнал към тренировките скоро след трагедията, още докато Мат Бъзби бил в болница.
„Ако бях останал вкъщи, щях да полудея. Стоях и си мислех за онова, което се случи, за всички ужасни неща, които бях видял, и разбрах, че трябва да изляза навън. И тъй като медиите - британски и световни, бяха окупирали входовете на „Олд Трафорд", ни се наложи да тренираме на стар стадион в Манчестър, до който никой нямаше достъп. Тренировките бяха най-доброто нещо, което ни се случи. На мен и на останалите оцелели. Да излезем на терена, да ритаме отново, да спорим, да си подаваме топката. Тези неща ни върнаха към живота", разкри Хари.
Хари Грег живее днес в северноирландския град Портстюард. „Бразилски журналист ми се обади малко след катастрофата с „Чапекоензе". Искаше мнението на човек, преживял подобна трагедия. Казах му това, което казвам на всеки, който ме попита за Мюнхен. Скърбя за всеки един на борда на самолета, разбил се край Меделин. Също като преди 1958 г. и сега акцентът пада върху футболистите, но с тях умряха и други хора. В Мюнхен аз загубих приятели и съотборници, но на борда на самолета имаше и други хора, включително един от най-добрите журналисти по онова време. Когато казах това на този бразилец, той ми отвърна: „Хари Грег, благодаря ти, че си спомняш за всички умрели, защото аз загубих трима приятели, които бяха спортни журналисти." Надявам се. че дадох известна утеха на този журналист, който също има право на траур."
Грег сега е един от двамата преживели трагедията, които все още са сред нас. Другият е Боби Чарлтън. Гледайки сам репортажите от Колумбия и Бразилия, 84-годишният мъж се върнал отново към онзи мразовит зимен ден на 1958 г. „Все още си спомням пилота капитан Джеймс Тейн, герой от Втората световна война, да крещи срещу мен: „Бягай, копеле, самолетът ще избухне! Извика ми, когато дойдох в съзнание и опитвах да направя дупка в корпуса, за да се освободя. Все още мога да видя Мат Бъзби да лежи встрани от останките. Има малък разрез зад ухото, виждам го и днес как потрива гърдите си и се оплаква, че не чувства краката си. И досега търся да открия приятеля си от училище Дани Бланчфлауър и го чувам как крещи някъде зад мен. Всички тези спомени нахлуха отново тази седмица, когато гледах какво се случва със самолета, паднал при полет от Бразилия до Колумбия."
Хари Грег е вратарят, който е наричан Героя от Мюнхен. Той се окопитва бързо, с удари по стъклото пробива отвор и помага на Боби Чарлтън и Денис Вайълет да излязат. Както и на Вера Лукич, съпруга на един югославски дипломат, тогава бременна. С нея е и дъщеря й Венона. Хари Грег успява да спаси от пламъците и своя треньор Мат Бъзби. Той изиграва 210 мача за „Юнайтед" в първенството, а през 1958 г. е избран за най-добрия вратар на световното първенство. При „червените дяволи" има 48 сухи мрежи.
