ФБР е натрупало база данни от близо 22 млн. ДНК профили на жители на САЩ. Според данни на бюрото, те са наблягали на тези на мигрантите. Цифрата обаче не е задоволителна за служителите. От ФБР искат увеличение на бюджета си с допълнителни 53 млн. долара, за да могат да събират още биологични данни, съобщава The Intercept.
„Парите ще помогнат да увеличим двойно нарастващия брой на ДНК проби, които се събират от Министерството на вътрешната сигурност“, казват от бюрото.
Исканията за увеличаването на броя на събираните ДНК проби е още от миналата година. Тогава пред Конгреса се изправи директорът на ФБР Кристофър Рей. Тогава той заяви, че събират по 90,000 проби на месец, което е над 10 пъти от това, което се е правило до момента. Очакванията на Рей тогава бяха пробите да стигнат до 120,000 на месец или
1,5 милиона нови ДНК данни годишно
Масовото събиране на подобни данни активизира и защитниците на гражданските свободи.
„За какво ще се използва тази база данни. За разкриване на престъпления ли?“, пита адвокатът по гражданско право Вера Ейделман.„Мисля, че последиците за гражданските свободи тук ще са значителни. Бързото нарастване на обема на събираните проби, се дължи на промяната в правилата от президентството на Тръмп, който искаше да се взимат проби от мигрантите, особено тези, които са били арестувани или
задържани от имиграционните власти
И в момента е така. Нищо не се е променило. Взимат се проби основно от мигранти. Не е ясно за какво им е тази база данни“, казва Ейделман.
Тя разкрива завесата и около желанието на ФБР да започне събирането на тази информация още през 1990 г. Само за осем години тогава бюрото успява да създаде национална база данни, наречена CODIS, която обхваща хора от всички щати. Те са били основно арестувани престъпници, мигранти, прекрачили закона, убийци, изнасилвачи и заподозрени за извършени престъпления.
Именно до 1998 година взимането на ДНК проба е било ограничено само до хора, които са заподозрени или доказано са извършили престъпления. След това обаче ФБР започва да взима проби от всеки един, от когото си реши. Така в CODIS се събират данни на милиони жители на Америка.
„Ако погледнете назад към момента на създаването на CODIS, първоначално той е бил за извършители на убийства или сексуални престъпления“, каза пред The Intercept Анна Луис, изследовател от Харвард, специализирана в етичните последици от генетичните изследвания.
Според Луис, дори регулярните полицаи вече имат правото да взимат ДНК проби.
В 28 щата полицията може да вземе ДНК проби от заподозрени, арестувани за престъпления, но които не са осъдени за престъпление. В някои случаи полицията предлага дори на задържаните да им разрешат получаване на проба, да се признаят за виновни и да си спестят затвора.
Нещата обаче се разрастват все повече
„Трябва само да сте лице, представляващо интерес, за да попаднете в тези бази данни“, обяснява Луис. Интересът може да е дори свързан с бизнес начинание, което ФБР ще сметне за заплаха за националната сигурност.
Базата данни вероятно ще продължи да се разпространява, тъй като научната технология напредва все повече. Вече е възможно да се вземе проба дори от околната среда, отпадъчни води, както и от въздуха.
„Само като дишате, вие изхвърляте ДНК по начин, който може да бъде взет като проба“, каза Луис. Въпреки че това може да звучи като научна фантастика, федералното правителство вече използва технологията.
През май Националната администрация за океаните и атмосферата предложи договор за лабораторни услуги за
подпомагане на „автономно събиране на ДНК проби“
В борбата за събиране на данни САЩ надмина Китай. Според официалната информация, САЩ разполагат с 4 процента от ДНК-то на населението си, докато Китай имат само около 3 процента. Това амбицира комунистическата страна, която се закани, че съвсем скоро ще разполага с 10 процента от данните на всичките си жители.
България също изпраща ДНК данни на САЩ
България също изпраща ДНК данни на САЩ. Това стана възможно, след като през 2012-а година тогавашният министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и секретарят по вътрешна сигурност на САЩ Джей Джонсън подписаха във Вашингтон прилагащо споразумение за обмен на дактилоскопични данни и ДНК профили.
Споразумението затвърди спогодбата от 2012 г. между двете страни за сътрудничество в предотвратяването и борбата с тежката престъпност.
Споразумението предвиждаше равнопоставен и реципрочен обмен на информация за превенция и разследване на тежки престъпления. Документът е от съществено значение за повишаване на сигурността и защитата на гражданите на двете страни, особено в контекста на недопускането на пътуване на лица, свързани с терористична дейност.
Ще тестват и децата на нелегалните
Хиляди нови досиета ще влязат във ФБР, чиято ДНК база данни е ограничена до проби от лица, които са били арестувани, повдигани са обвинения срещу тях или са осъдени за сериозни престъпления.
Отдавна има призиви да се събират ДНК проби от имигрантите, което би помогнало за установяването на самоличността на престъпници, които преди са били задържани от имиграционните власти. През 2005 г. Конгресът прие закон, който позволява събиране на ДНК, но тогава в сила имаше изключение, което защитаваше мигрантите.
Представител на Департамента за вътрешна сигурност коментира, че изключението е остаряло и е време да бъде премахнато.
Новите правила също ще позволят на правителството да събира ДНК от деца, както и от тези, които търсят убежище на контролно-пропускателните пунктове.
Съдът: Службите го притежават, но хората не могат да си го патентоват
Човешките гени не могат да бъдат патентовани. Изкуствено копираното ДНК обаче може да бъде обявявано за интелектуална собственост. Това отсъди преди 10 години Върховният съд на САЩ. Той анулира патенти на фирма от Юта, която държеше права над два вида гени, свързани с рака на гърдата и на яйчниците.
Съдът постанови, че ДНК идва от природата и е неприемливо да се патентова. В същото време според него синтетичните молекули, известни като допълващо ДНК, могат да бъдат патентовани, защото не се появяват по естествен път и не са продукт на природата. В отговор от американската биотехнологична индустрия коментираха, че всички видове забрана на такива патентни ще подложат на риск огромни инвестиции в генетичните изследвания и терапии.
В момента изследователи и частни компании в САЩ работят по изолирането на гени, за да ги използват в тестове на генетично предавани болести и да изпробват нови видове лечение. Университети и медицински изследователски фирми в САЩ можеха да заявяват интелектуална собственост над човешки гени близо три десетилетия. Според медицинския колеж „Уейл Корнел“ в страната патентите в момента обхващат 40% от човешкия геном.
