Куенка, живописен исторически испански град, разположен на хълмовете на два часа път на изток от Мадрид, често остава в сянката на не по-малко красивия Толедо, който се намира само на час път от испанската столица. 

В прекрасния град, с население едва 56,000 души, културните предложения обаче са много по-впечатляващи.

Основан от маврите като крепост след идването им на Пиренейския полуостров през VIII век, градът се е разположил не толкова на хълма, а по-скоро между скалисти хребети и потресаващите клисури, между които се извиват две реки – Хукар и Уекар.

Куенка може да ви се стори страховит град, висящ над пропасти, но той не само е оцелял през вековете, но и не е спрял да се развива.

Историческият Стар град, ограден от стени, е обявен за световно богатство на ЮНЕСКО през 1996 година. Куенка притежава чара на южния град – тесни улици, ярки фасади и кафенета с двойка столчета по тротоарите.

Старите пешеходни улички се извиват и лъкатушат, периодически преминавайки в тунели, които криволичат покрай многовековни постройки, „захванали“ се за склоновете.

Най-знаковата от тези постройки е Casas Colgadas, което в превод означава „висящите къщи“. Намира се над река Уекар и някога това здание е било знатна резиденция.

Днес в нея се намира Музеят на испанското абстрактно изкуство – най-важната забележителност на артцентъра на града.

През 60-те години на миналия век Куенка бил

люлка на испанското абстрактно изкуство

В града се намирали къщите и ателиетата на известни художници, такива като Херардо Руеда, Антонио Саура, Густаво Торнер. Но музеят дължи съществуването си на първо място на абстракциониста Фернандо Цобел (1924 – 1984). Потомък на богата испано-филипинска фамилия, Цобел бил и колекционер.


През 1966-a той решава да запознае света със своята колекция, в това число и със собствените си произведения, и така създава музея. Мястото бързо печели световна известност. С причудливите си архитектурни решения, бели стени и груби греди, Casas Colgadas е идеалното място за разбиране на испанската абстракция, започвайки от мощните скулптурни форми на Едуардо Чилида до причудливите произведения на Антонио Саура.

По пътя, поглеждайки през прозореца, можете да видите природната абстракция в масивните каменни стени на дефилето.

В съседните къщи, някои от тях бивши манастири или малки хотели posadas, са скрити най-малко половин дузина други музеи и фондации, свързани с плодородния период в испанското изкуство.

Задължително трябва да се види колекцията на испанския държавник Антонио Перес, както и на Цобел, предвидлив колекционер, който е събрал прекрасни избрани произведения от испанската абстракция, а също и по-късни работи на художници като Мигел Барсело и Анди Уорхол. Не бива да се пренебрегва изложбата Espacio Torner, открита в много красив параклис от XVI век. Както се подразбира от името й, тя е посветена на творчеството на Густаво Торнер. А отбивайки се там, не може да не се отбележат многоплановите произведения на майсторите от дърво и плексиглас до масивни геометрични скулптури от стомана, които буквално си съперничат с първите.


За туриста най-добре е 

да се установи в историческите къщи,

разположени в близост до Casas Colgadas.

Недалече се намира и доминиканският женски манастир-крепост „Сан Пабло. Един“ от няколкото хотела в града е поместен в този манастир.

В друг хотел, Convento del Giraldo, в уединение, както в миналото, на внимателно преградения втори етаж, живеят монахини. На няколко крачки от там се намира впечатляваща готическа катедрала, построена през 1182 година и както и повечето църкви в града, силно повредена по време на Гражданската война в Испания. Възстановяват я, подменяйки прозорците и ремонтирайки параклисите отстрани. Дори изкусната резба от епохата на Ренесанса, с която са украсени таваните в параклиса над апсидата, е изпълнена в геометрична абстракция, макар и много по-ранна.

Разбира се, културната програма в града излиза от рамките на абстрактното – тук се намира Научният музей, а също и новият Museo de la Semana Santa de Cuenca, посветен на Страстната седмица.

Всяка пролет в града пристигат хиляди гости. На двата етажа в тъмната галерия се пресъздава атмосферата на процесията с помощта на видео и сензорни монитори, а също се представят скулптури, светини и различни костюми.

Географската изолация на града

от останалата част на страната, прави това място романтична колония за художници, както е било преди 50 години. Днес тези условия са направили Куенка достъпно място за пътешественици. Дори в разгара на сезона цените в хотелите рядко са по-високи от 200 евро, а обяд в Стария град в тапас бар или ресторант ще ви струва съвсем прилична цена.

Един от най-добрите ресторанти в града се намира в стъкления павилион Ars Natura, още един нов музей, само че този път с акцент върху естествената история. Наред с прекрасния вид на Стария град ресторантите предлагат скоростна екскурзия из кулинарните блюда на региона: диво прасе, сирене Манчего, шафран и известния пурпурен чесън от близкия Лас Педронерас.

Коронното блюдо е sopa de ajo (чеснова супа), богата на цвят и аромат, и украсена с яркожълт яйчен жълтък, пудрено оранжева паприка и съпроводена със златисти парченца препечена багета, нарязана тънко, като дантела. Подобно на стъклопис в катедрала специалитетът представлява цветна абстракция на най-добрите традиции на старата школа.