Радка Груева (84 г.) пред дома си във Вашингтон
Диляна Иванова*
„Куфарът на имигранта" е виртуален музей на българите в Северна Америка (www.immigrant.bg), създаден от фондация „Американски научен център в София" преди година. Това е първият по рода си музей на българската миграция, чиято цел е да документира културното наследство на българите в САЩ и Канада и да го представи публично.
Социалистическото минало е необятна тема, която отключва разнообразни и понякога противоречиви разкази сред поколения българи. Критиката към социалистическия режим обединява тематично групата от истории и снимки на български мигранти в САЩ. Всеки е свободен да сподели и своите разкази в „Куфарът на имигранта"! Това са човешки истории от първа ръка, те не могат да бъдат открити в библиотеките или в архивите. Те са нередактирани, истински, живи и съхраняват духа на миналото, живяно от различни хора!
***************
Бяхме мама, брат ми Симеон и аз. Леля ми - сестра на баща ми, не я пуснаха. Видяхме как по коридора влачеха татко. Наредиха затворниците един до друг. Не можехме да им стиснем ръцете през решетките. Викахме им от разстояние. Всички едновременно. Запомних последните думи на баща ми, преди да го отведат: „Прощавайте, че ще стана причина и вие да страдате..." По-късно от бащата на Стефан Савов научихме, че всички задържани много са се тревожили за съдбата на семействата си. Знаели са практиката на Сталин - никаква милост към близките.
Откъс от интервю на журналистката Нася Кралевска-Оуенс с Радка Груева, дъщеря на Павел Груев - ръководил личната канцелария на цар Борис III, който след присъда на Народния съд е екзекутиран през 1945 г. Г-жа Груева е сестра на журналиста и писател Стефан Груев.
*******************
Ходехме по бригади, а на една бригада в 11 клас отидохме в село Мартен, където трябваше да ставаме в 3:30-4:00 часа да берем памук. И след като почти беше приключила бригадата, казаха да съберем дървета за лагерен огън. Събрахме ние и на един дансинг имаше забава, т.нар. комсомолски забави. Освен емоционална наистина бях хубаво момиче. Започна забавата, започнахме да танцуваме и партийният секретар, един Митю, с един каскет, ме покани. Той започна да ме притиска. Аз му казах: „Е-хе, хей, какво правиш ти?!" Той ме дръпна и ми бръкна в пазвата... И аз го ударих, каскетът му хвръкна, стана страхотен скандал! Той дойде на другия ден в училище, в „Братя Миладинови", влезе при директора, който беше образцов комунист. Строиха цялото ІV средно училище и назидателно ме изключиха в последната година от моята гимназия.
Откъс от интервю с Катя Мелвил
*********************
До 1960 година баща ми беше директор на цирка в София, на цирк „Аврора", на цирк „България" и също в София на зимния цирк, който го наричаха „Феерия върху лед". Всичко беше много добре, татко имаше много успешна кариера, но един ден на маса между директори, между приятели е казал нещо, което не е било удобно политически в момента, и изведнъж изпада в немилост. Иван Башев, външният министър по това време, лично влиза при Тодор Живков и му казва: „Това е наш човек, бе! Казал нещо на пияна глава, голяма работа!... И наказанието му стига дотам, че от София през 1961 година го изпращат 4 години да бъде заместник-директор в театъра в Шумен. Оттам през 1969 година заминава като заместник-директор в театъра в Габрово. Оттам го поканиха в Бургас. От 1965 г. до не помня коя година беше там. Зам.- директор в театъра, после същата длъжност в операта и накрая като пенсионер в ООД - музика. От пращането му в трудов лагер го е отървал външният министър Иван Башев. И за първи път го видях татко... Иначе той беше корав човек психически, но когато загина Иван Башев, той се разплака и каза: „Убиха го, мамка им!" Не помня коя година умря той, отдавна беше. Бяхме малки. Беше на планина, казаха, че лавина го е затрупала.
Откъс от интервю с Р. М., пожелал да остане анонимен.
-----------------------------------
*Авторката е етнолог, мениджър на виртуалния музей.
