Видин отбелязва 80 години от катастрофалното наводнение
, когато водите на Дунав заливат града. Най-голямото наводнение в историята на града го застига на 4 март 1942 г., когато бушува Втората световна война. Водите на реката заливат Видин през нощта около 2:30 ч. с два до пет метрова вълна.
Мащабите на бедствието са огромни, пораженията-катастрофални и поставят на изпитание населението, държавата и съществуването на града, разказва за БТА Светлана Кръстева, началник на видинския "Държавен архив". Дни преди бедствието, студ е сковал всичко, огромни ледени късове образуват стена на Дунав, преграждайки водата, разказват в спомените си видинчани. Мъжете са на фронта, в града са останали възрастни хора, жени и деца. Въпреки трудната, военновременна обстановка, тогавашното българско правителство и целият български народ осигуряват жизненоважна подкрепа на Видин и пострадалото население, за което говорят десетките съхранени документи и снимки във видинския държавен архив, спомените пазени от поколения видинчани, допълва Кръстева.
В ледените високи води на реката загиват 13 души, разрушени или застрашени от срутване са 345 жилищни сгради. В околните села – Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или повредени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения, цитира съхранените документи Кръстева. В спасителната мащабна операция се включва армията, малобройният видински гарнизон, ученици-доброволци от Видинската мъжка гимназия, младежите от „Морски сговор“, рибари със своите лодки. Десетки снимки са запечатили евакуацията на населението, потърсило спасение на покривите на къщите си, бягайки от водата с лодки и подръчни материали - дъски и салове. Само за дни от града са изведени и евакуирани 19 000 души, при население от 20 000, сочат документите във видинския архив. Хората от града са евакуирани в близките села, а с влакове са извозени и подслонени в София, Враца, Лом, Белоградчик. Два помощни влака за евакуация са осигурени от вътрешното и военното министерство на България и Българския червен кръст (БЧК). В града са доставени одеяла, легла, походни кухни, хранителни продукти, газ, дърва и каменни въглища. Санитарни линейки и камиони от страната пристигат в бедстващия град.
От първия ден, в продължение на седмица, военни подразделения от страната и доброволци на Червения кръст участват в спасителните мероприятия. Очевидци разказват, а запазените снимки на видинския фотограф Яшар Яшаров, на Божидар Карастоянов, на любителя фотограф-спасител Любен Ставрев са свидетелски разказ за водното бедствие и героизма на спасителите и хората. В евакуацията участват и немски войници с надуваеми и понтонни лодки, времето е студено - вали дъжд, духа силен вятър, ледени блокове задръстват реката, няма електричество и вода в града. Самолети на Луфтвафе извършват успешна бомбардировка на образувалия се леден бент при остров Богдан на Дунав и водата започва бавно да се оттегля. 89-годишната днес Марица Христова от Видин още пази спомена от тези тежки дни. Високата вода заварва нея - деветгодишно дете, двамата й по-големи братя и майка им, в родната им къща във видинския краен квартал Газибаир. Събужда ги силен тътен през нощта и вой на сирени. Няколко семейства се събират в една от техните къщи, разположена на по-високо място, за да се спасят от прииждащата вода. В съзнанието й е останало, че на сутринта около 11:00 часа те са спасени, помогнали им да слязат от покрива на къщата и с помощта на понтонни лодки са изведени извън града, а впоследствие - евакуирани и подслонени в Ново село. Документите показват, че местната и държавна власт е очаквала подготвена наводнението. Още в началото на февруари Министерството на вътрешните работи и народното здраве – Дирекция на общините и обществените грижи, изпраща “Много бързо окръжно писмо” до областните директори, околийските управители, кметовете на населените места, предупреждавайки за опасност от наводнения, поради паднали големи снегове през зимата. Предписват се мерки за предотвратяване или намаляване на опасността. Следват заповеди на видинския кмет Стефан Тотев за неотложните мерки за предотвратяване на наводнение и е изготвен план. В ранното утро на 4 март черковните камбани известяват идващата опасност. Причина за наводнението е задръстване на ледовете по реката на около 25 км от Видин и повдигане на нивото й. Изградените до този момент защитни съоръжения и отводнителни канали не успяват да предпазят града, разказва Кръстева. По инициатива на председателя на Народното събрание (НС) Христо Калоферов се учредява Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите от наводнението в гр. Видин и другите крайдунавски населени места. Новосформираният комитет излиза с обръщение към нацията: “ Братя българи! Хубавият наш Дунав заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е голямо, страданията страшни, не се подават на описание. Видинци ще бъдат спасени! Трябва да им се даде бърз подслон, облекло, храна. Трябва бързо да се действа! Да се помага, спасява, възстановява! Държавата ще изпълни своя дълг, но и целият народ трябва да се яви в помощ! Да бъдем всички щедри!“ Дарителската кампания придобива национално значение. Общо 55 млн. лева са събрани от дарения, като държавата отделно отпуска още 24 млн. лева. В спомените на преживелите това бедствие е запазен възторгът от единението на народа ни, притекъл се на помощ. Без разлика на верска, народностна и класова принадлежност, през цялото време на едномесечната евакуация, навсякъде, където са били настанени хората са получавали доброта, топлина, безплатна храна и квартира, допълва Кръстева. В края на май 1942 г. щетите от наводнения град все още ясно личат и при посещението председателя на НС Христо Калоферов остава потресен от видяното и предлага градът да се премести. Но видинчани са категорични, че ще възкресят града. От юни 1942 г. хората започват да се завръщат по домовете си и да възстановяват селището. За броени месеци Видин се връща към нормален живот. Остава завинаги споменът за най-голямото и разрушително наводнение в историята на града. През следващите десетилетия Видин преживява още няколко наводнения - през 1970 г., 1981 г. и последно през 2006 г., но новите защитни съоръжения удържат напора на водата на река Дунав. Днес във Видин за тези трагични месеци, 80 години по-късно напомнят само поставените по предложение на д-р Бърни Бончев-кмет на Видин, десетки бронзови табели, показващи на много места и сгради в дунавския град височината, до която е достигнала водата при катастрофалното наводнение.
