Българката Зара Увакова стана шампионка на САЩ по таекуондо за четвърти път при подрастващите. 12-годишната състезателка, която до 3-годишната възраст е живяла в България, достигна до златния медал при кадетките (до 14 г.) след 6 поредни победи. Освен титлата Зара заслужи да бъде и първата българска в националния отбор на САЩ. Зара ще представя американския тим на световното първенство за 14-годишните в Южна Корея от 23 до 27 август. Тя тренира азиатското бойно изкуство в „Революшън таекуондо" в Чикаго, чийто състезател е и до днес. Неин личен наставник е казанлъшкият специалист Красимир Русев (V дан), основател и собственик на клуба.

 

Kакво е чувството да станеш за четвърти път национална шампион на САЩ, а с това и да извоюваш правото да се присъединиш към националния отбор на тази страна?

-          Чувството е много приятно, защото не съм най-голямата или най-високата в моята възрастова група. Така че тази победа за мен има огромно значение и дано да продължавам в същия дух и за напред.

Кой те запали по това азиатско бойно изкуство? Какво ти хареса в него?

-          Таекуондото ми харесва, защото е различен спорт. Не е като другите спортове. Всичко стана, когато майки ми разбра за този отбор, който тренира в „Революшън таекуондо''. Запозна се с моя треньор Красимир Русев и всичко стана от само себе си.

На колко години си била тогава? От колко време тренираш?

-          Тренирам от 6 години. Това е половината ми живот.

Въпреки че си само на 12 г., успя да се пребориш с конкуренцията на една и две години по-възрастни деца от теб. Може би имаш някоя любима комбинация от удари, която използваш, за да се справиш с тях?

-          Не, нямам. Всичко ми идва отвътре. Треньорът също ми помага много. Когато слушам и изпълнявам какво ми казва, нещата стават много добре. Нямам любими комбинации - където е отворено, там ритам.

Колко дни в седмицата тренираш и по-колко време? Доста време ли ти отнема подготовката за едно голямо състезание?

-          Тренирам пет дни в седмицата по 2-3 часа с отбора. Освен това тренирам и самостоятелно с моя треньор също за няколко часа.

Само по-малко от 2 седмици остават до следващото ти състезание - световното първенство за кадети в Южна Корея. Какво очакваш да се случи там?

-          Аз съм най-малка и ако не успея да го спечеля, ще имам възможност в следващите две години да го направя.

Какво каза за теб треньорът на мъжкия и женския американски национален отбор Патрик Ремарк?

-          Той дойде да ме гледа. Ние имахме тренировки с него. Покани специално нашия отбор да отидем и да тренираме с него. Видя ме, че тренираме усилено, и ме хареса.

Какво трябва да направиш, за да бъдеш още по-добра?

-          Просто трябва да тренирам. Без тренировки няма как да стане. Ако ти харесва един спорт, трябва да дадеш всичко от себе си. Няма да се разконцентрираш с други спортове и винаги ще намериш време за повече тренировки.

Ходиш на училище и в същото време тренираш по няколко часа на ден. Остава ли ти време да излизаш и да се забавляваш с другите деца?

-          Понякога, но не винаги. Това е моят живот - тренировки и училище.

В „Революшън таекуондо'' транират още много деца. Какво ще кажеш за съотборниците ти?

-          Те много ми помагат във всички мои тренировки. И винаги са в точния момент, когато са ми нужни най-много. Много добри приятели сме. Те ми помогнаха да стигна дотук. Без тях нямаше да се справя. 

 

Треньорът й Красимир Русев: Готова е да излезе срещу най-добрите в света

Как очакваш Зара да се представи на Световното първенство в Южна Корея?

-          Следващото състезание за Зара ще бъде след по-малко от две седмици. Първият й мач е на 24 август. Така че ние имаме последни две седмици тя да се подготви за Световното първенство. В момента тренираме последни детайли, които тя трябва да подобри, преди да отидем на състезанието. Имаме може би още около 7-8 дни, в които активно ще тренираме. Ние ще пътуваме по-рано за Южна Корея, за да може тя да се аклиматизира възможно повече. На 19 август ще бъдем там и ще има пет дни, за да свикне с часовата разлика.       В детайли това, което й предстои в момента, са тренировки, за да постигне по-добра физическа форма, преди да заминем. Иначе ментално е подготвена и нейното състояние е много добро след националното първенство. Ние не сме спирали да тренираме. Така че тя е напълно готов да се състезава с най-добрите в света на нейната възраст.

Виждаш ли у Зара потенциал да стане една от най-добрите в света в горните възрастови групи, а след това и при жените?

-          Да, определено. Иначе двамата с нея нямаше да инвестираме толкова много време в тренировки, ако мислехме, че няма да успеем. Нашата голяма е цел е тя да бъде състезателка от топ ниво в цял свят и да отиде на олимпиада някой ден. Следващата ни голяма цел са Олимпийските игри за юноши, които се провеждат през 2018 г. Тя ще бъде тогава на правилната възраст, за да участва на Junior Olympics. Tова са официални олимпийски игри, в които участват деца до 16 години. Това е следващата голяма цел за нас и по принцип тренираме за тях. Така че Световното първенство ще бъде стъпка в тази насока.

Помага ли ви Американската федерация по таекуондо с финансиране, което да помогне на Зара за подготовката и участието й на състезания?

-          Не. Всичко се покрива от нас двамата - аз и Зара (нейните родители съответно). Федерацията в момента няма толкова много средства от тази възрастова група деца, които са 12-14-годишни. Така че ние в момента събираме средства за нейното пътуване. Почти сме събрали достатъчно, за да може да покрием пътуването. Но по принцип всяко пътуване е спонсорирано от нас. Така че ние го правим просто от желание. Няма възвръщаемост на тези пари, които се влагат за пътувания, за екипировка и лагери. За нас това е част от това, което правим. Хубавото нещо е, че тя получи договор за екипировка. Зара ще бъде официално лице на екипировката и в момента има всичко - униформа, протектори. Това е малък бонус за нея. Но като цяло всичко се покрива от нас и от приятели, познати, треньори. Дори хора, срещу които Зара се състезава. Дори те дадоха, за да може да отиде в Южна Корея и да да представлява САЩ на Световното първенство.

Искаш да кажеш, че нейните съотборници в клуб „Революшън таекуондо'' също й помагат. Виждаш ли сред тях някои, които също да достигнат нивото на Зара и при момчетата, и при момичетата?

-          Да, определено. Ние имаме много добри деца в нашия отбор. Дори мога да кажа, че има деца, които са по-добри от нея. Те просто са по-големи. Имаме няколко деца, които много успешно се представиха на националното първенство. Ние заведохме общо  10 деца, успяхме да вземем 7 медала, 3 от тях златни. Така че имаме трима национални шампиони. Две от децата ни станаха втори. Утре едното ни момченце заминава за Колорадо спрингс, за да се състезава за място в националния отбор, но в друга възрастова граница и друга дисциплина - форми. Така че се надяваме той също да влезе в националия отбор и да бъде вторият национален състезател за тази година. Като цяло клубът съществува от 2008 г. и засега сме създали няколко състезатели, които представляват отбора на САЩ в различните възрастови граници. Така че Зара е поредният, който е изграден тук и благодарение на целия отбор, който участва и помага. Зара често се бие с децата от отбора, но те са по-големи са от нея и най-често тренира с момчетата. Нямаме толкова момичета, които да са по-добри от нея. Така тя почти 90% от времето се състезава срещу момчета, което е голям плюс за нея.

Това ли е причината да се справя отлично срещу по-възрастни от нея съпернички?

-          Зара се справя чудесно за нейната възраст. Тя беше най-малкият състезател на националното първенство. Не само на години, но и на ръст. Но тя има други качества, които ние двамата като отбор успяваме да изградим. Справя се отлично по време на мачовете. Знае кога какво да се направи. Мачовете в Тексас бяха изключително трудни. Във всеки един мач беше назад в резултата. Не е имало един мач, в който тя да поведе и да задържи освен във финалния мач, който трябваше да спечелим. В първия мач изоставаше с 6 точки и 6 секунди, преди края на мача успя да изравни до 6:6. Мачът отиде в продължение и успяхме да спечелим с първата точка, или златна точка. Като цяло имаше много стрес. Състезанието продължи много дълго. Започна в 9:30 ч. сутринта, а последният мач завърши в 1:30 ч. на следващата сутрин. Така че 15-16 часа да запази концентрация не е лесно за 12-годишно дете.

Като треньор би ли ни казал какво възпитава таекуондо в децата? На какво ще ги научи?

-          Много хора знаят, че таекуондото е смесено бойно изкуство. В момента обаче то не е толкова бойно изкуство, колкото спорт. Развива се като официален олимпийски спорт. Много деца практикуват таекуондо по цял свят. Не всички се състезават. Ние имаме много деца, които не се състезават. Повечето родители искат малчуганите им да се занимават с бойни изкуства, защото виждат, че им харесват самите тренировки. Дисциплината обаче е големият фактор. Ние успяваме да наложим дисциплина по време на тренировките. Не само да слушат, а по-скоро да научат за себе си, че трябва да има дисциплина в живота, за да успеят. Това е най-важното, на което ги учим. Не толкова да ритат и да чупят дъски, а повече да научат за себе си, да бъдат по-силни, да знаят как да се справят с трудностите в живота. Таекуондото възпитава децата не само на спорт, но и да бъдеш по-добър в това, което правиш. Да знаеш къде се намираш.

Какво се изисква да бъдеш най-добрият в този спорт?

-          Ще ви кажа след 5-6 години, когато Зара достигне дотам. Но по принцип, за да бъдеш добър в нещо, трябва първо да имаш много желание да бъдеш такъв и после трябва много здраво да работиш в тази насока. Често казват, че 80% е физически труд, но според мен е само 10%. Останалото, 90%, е менталната подготовка на човека. Отнема много, много време да се изградиш като състезател, да разбереш какво трябва да направиш. Има много препятствия по самия път. Така че не е случайно, че Зара е по този път. Откакто тренира при мен - от шестгодишна, тя изявява желание да тренира повече, да прави упражненията по още веднъж. Според мен това е нещо, което Зара го има като характер. Това е нещо, което не можеш да й дадеш. Или го имаш, или го нямаш. С много труд можеш да направиш много повече, отколкото с по-малко труд, дори и да имаш талант. В нейния случай тя няма толкова много талант, колкото има желание този талант, който го има, да го развие максимално. Това за мен е голям плюс, защото Зара в момента не е най-добрата като качества, колкото може да бъде. Това за нас е много добре, защото ние имаме план за нея да се развива постепенно. Не на 13 години да бъдеш най-добър и после нищо. Ние просто правим следващата ни стъпка. Зара спечели националното първенство на САЩ за четвърти път. Веднъж стана втора. От 6 опита, тя има 5 медала, така че достататъчно добре и постепенно се развива за по-напред. Докато стане на 17-18 години, се надяваме да бъде напълно развит състезател, за да може да участва на най-високото ниво - Олимпийските игри.