Едва около стотина души се събраха на площата пред Daley Plaza в неделя за станалата вече традиция церемония по вдигането на родния трибагреник в центъра на града.
Организаторите направиха събитието в неделя, 2 март, с идеята повече хора да присъстват на събитието. Но дори и в почивен ден площадът на града, където живеят най-много българи в Америка - Чикаго, остана празен.
Според много от хората минусовите температури и сковаващият вятър бяха причината да не дойдат повече от сънародниците ни. Усещането беше като за минус 20 градуса по Целзий. Но за Никола Масларски това няма значение. "Нищо не може да ме спре да дойда и да празнувам. Нито работа, нито времето. Днес празнуваме 136 години от Освобождението на България от турско владичество. Аз съм патриот", каза облеченият изцяло в бяло, зелено и червено българин.
След химна на Република България и поздрава на генералния консул Симеон Стоилов последваха стихотворения и песни от български деца и завърши с традиционното хоро.
Според Симеон Стоилов всички българи трябва да се гордеят с произхода си независимо в коя държава живеят. "Бъдете здрави и не се срамувайте, че сте българи. Това, което се случва днес, е извоювано. Българите, където и да отидат, са уважавани. Трябва да се гордеем с това, което сме, за да можем с гордост да го предадем на децата си", каза Стоилов.
Въпреки студеното време в културната програма се включиха деца от българските училища в Чикаго, сред които Малко българско училище, " Джон Атанасов", "Света София", "Знание", "Алеко Константинов" и "Родна реч".
Самуил и Ани бяха сред най-аплодираните малчугани. Брат и сестра от Българския учебен център "Знание", те изрецитираха "Опълченците на Шипка" с патос , а "Тих бял Дунав" изпяха с възторг.
Облеченият в амурлук Самуил и Ани, пременена в народна носия, грабнаха сърцата на публиката още със стъпването на сцената. "Научихме стихотворението на Иван Вазов само за ден", казаха малчуганите пред наш репортер.
По традиция тържеството продължи с хоро, което изпълни площада пред Дейли плаза в даунтаун. Малки, големи и такива, които не знаеха стъпките, се включиха, за да се стоплят и да отблежат по български празника. Знамена се развяваха, а радостните викове на тълпата пориха въздуха.
