Голямата надежда на женския футбол в България Евдокия Попадинова ще играе в родината на този спорт от новия сезон. След двуседмичен пробен период новакът в английския женски футболен елит „Бристол академи" одобри талантливата ни състезателка и тя подписа професионален договор. В английската Висша лига при жените участват само 8 отбора. Дебютът на българката ще е на 12 юли срещу „Челси".
Евдокия Попадинова е родена през 1996 година в град Хаджидимово, област Благоевград. Евдокия е една от талантливите млади състезателки по футбол на България. Тя е сред основните фигури на своя „Спортика" и се утвърди като основен негов двигател през годините, което нямаше как да не привлече вниманието на специалистите. Това й спечели място в националния отбор на България и тя премина през всичките му гарнитури. Въпреки че е едва на 19 години, спортистката има зад гърба си сериозен брой мачове при жените. През последните 2 години тя печели бронзови медали с благоевградския отбор, а през миналата година играе и финал за купата.
Преди две седмици замина за Бристол по покана на бившия си треньор в „Спортика" Емил Кърцелски, който работи с детско-юношески формации в този отбор. По този начин след Димитър Бербатов, Станислав Манолев и Николай Бодуров Благоевград реализира трансфер и при жените в родината на футбола. Заедно със съотборничките си през миналата година Попадинова получи признанието и тимът й бе избран за "Отбор на годината" в Благоевград.
Как стигна до този транфер от един български отбор без особени претенции до друг отбор новак във Висшата лига на Англия и участник в женската Шампионска лига?
- Като цяло всичко стана много спонтанно, защото, като тръгнах за Лондон, въобще не съм си и помислила, че ще минавам на проби. В деня на полета ми се обади бившият ми треньор от националния отбор и „Спортика" Емил Кърцелски (в момента треньор в „Бристол академи"). Той ми съобщи, че имам уредени три тренировки в отбора на „Бристол академи". След като пристигнах в Лондон, имах само един ден почивка. Направих лека тренировка и на следващия ден тръгнах към Бристол. Там ме харесаха и подписах.
Какви са първите ти впечатления от нивото на футбола и базата в Бристол?
- В първия момент, в който видях базата, аз въобще не знаех къде се намирам. За мен това е наистина много високо ниво. В България с такава база не могат да разполагат дори и голяма част от мъжките отбори, дори и повечето от професионалните.
Как те приеха новите ти съотборнички?
- Какво да кажа? Уникално добре ме приеха в отбора. Нямах никакви проблеми с аклиматизацията. Тренирах 10 дни с момичетата и нямам никакви оплаквания. Много топли хора.
Какви са целите ти през първата година на договора ти?
- Целите на отбора са високи. Тренираме много здраво. Радвам се изключително много от трансфера, но в момента усещам каква голяма отговорност ми носи той. А съм нова в отбора и тепърва имам още много да се доказвам занапред.
Много хора сравняват трансфера ти с тези на на няколкото български футболисти през последните години във Висшата лига. След като в Бристол разбраха, че си от България, свързаха ли те с имената на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров?
- Веднага се сетиха за Димитър Бербатов. Това беше първата асоциация. В Бристол почти всички го познават, защото голяма част от отбора са фенове на „Манчестър юнайтед'', въпреки че няма женски отбор.
Евдокия, ти си основна част на родния национален отбор. Каква е ситуацията там? Да очакваме ли успехи?
- Аз съм капитан на националния отбор до 19 г. Всъщност бях, защото вече съм извън възрастовата група. Но вече записах няколко мача във възрастова група жени. За момента не знам какви лагери ще имаме. Не е ясно дали въобще се участваме на турнир в близките няколко месеца.
Нека се върнем в не толкова далечното минало. Как и кога реши, че точно футболът е спортът, с който ще се занимаваш? Кой те запали по него?
- Всичко се случи по същия начин, както и с трансфера ми в Англия - изключително спонтанно. От много малка започнах да играя футбол с момчетата. Обичах да тренирам, да ритам топката с тях. Един ден не отидох да играя с групата момчета като всеки път. Баща ми, треньор по футбол, имаше тренировка с неговия отбор (възрастова група деца) и ме извика да играя. А аз познавах всички, защото са ми съученици. Всичко оттук нататък дойде от само себе си. Започнах с тях да тренирам, а те предложиха на баща ми да ме картотекира в отбора и да започна да играя при момчетата. Впоследствие ме забеляза и Емил Кърцелски, който ме насочи към женския футбол.
Има ли бъдеще женският футбол в България, при положение че дори мъжкият не е на необходимото ниво?
- Футболът в България в момента въобще не е на такова ниво, на каквото трябва да бъде. Силно се надявам в близките години да започне да развива. Но това са неща, които не зависят от мен. Всички тези проблеми трябва да ги реши Българският футболен съюз. Надявам се да отпуска повече пари, защото няма как клубовете да търсят постоянно спонсори, за да могат да се развиват. Аз знам колко е трудно на нашия отбор в Благоевград да се справя с многото трудности.
Имаш ли някакъв съвет към всички момичета, които искат да се занимават с футбол? Би ли им дала напътствия, които ще им помогнат в нелесната задача да пробият в женския футбол?
- Ще им кажа да вярват винаги в себе си и никога да не се отказват. Най-важното е да се трудят и да се борят за това, в което вярват. Няма как да искаш нещо да случи, ако не даваш нищо от себе си. Не слушайте хората какво ви говорят. Особено в женския футбол има много заучени фрази - „Ти си момиче''; „Няма да се получат нещата''; „Женският футбол не е толкова развит''. За мен тези неща не са верни и нямат никакво значение.
