Мартин Николов е първият българин, който направи пробив в един от най-популярните спортове в Северна Америка - хокея. Той постигна този изключителен успех, подписвайки професионален договор с тима от FHL (Федералната хокейна лига, или петото ниво в Америка) - „Стийл сити уориърс".
Мартин започва много малък в юношеските формации на столичния клуб „Славия''. Още 14-годишен обаче решава, че хокейните граници на България са малки за него и заминава за Чехия, също една от най-развитите хокейни страни в света. Там той прави четири сезона (играе за ХК „Бенатки над ийзероу", ХК „Млада Болеслав") , след което се премества в Словакия (СХК „Пьещани"). След половин сезон мениджърът му Момчил Кръстев (син на известния български хърделист от миналото Пламен Кръстев) го урежда с трансфер в Швеция („Уингс хокей клуб Арланда"). От там Мартин е поканен да участва в един от най-добрите северноамерикански кампове в Бостън. Разбира се, на събитието присъстват много скаути от САЩ и Канада и Николов получава предложение от второто ниво на Канада - младежки хокей. Приема го и през миналия сезон носи екипа на „Алмагуин спартанс". За съжаление отборът не се класира за плейофи и отпада още в квалификациите. Тогава отново се проявява мениджърът му Момчил Кръстев, който се свърза със сегашния му отбор Федералната хокейна лига (FHL) - „Стийл сити уориърс", от щата Пенсилвания. След няколко тренировки Мартин е харесан и подписва първия си професионален договор в САЩ. През лятото му предстоят няколко проби в отбори от четвъртото и дори третото ниво в хокейната йерархия в Северна Америка.
Мартин е само на 21 години, а вече е един от най-опитните в националния отбор на България. До момента той има 20 мача, в които е отбелязал 16 точки (8 гола и 8 асистенции). Общо за всички национални гарнитури има 52 мача и 49 точки (23 гола и 26 асистенции). Само преди няколко дни Мартин се завърна в България след участието си на Световното първенство в Дивизия 2, Група Б, където наниза 4 гола и подаде в други 4, където ще се отдаде на кратка, но заслужена почивка преди новия сезон в Северна Америка.
Да започнем отначало. Кой те запали по този не толкова популярен спорт в България - хокея?
- Баща ми беше хокеист навремето. Много пъти ме е водил на свободни пързалки, когато бях малък. Едното води към другото. Той ме запали и се сещам, че ме попита: „Искаш ли да играеш?'' А аз бях на не повече от 8 години и веднага се съгласих, така започнах да тренирам в ХК „Славия''.
Как се случи, че получи възможността да играеш в Северна Америка и с професионален договор? Представял ли си си някога, че ще можеш да играеш на такова високо ниво?
- На 14-15-годишна възраст реших да опитам да играя един сезон извън границите на България. Исках да видя на какво ниво съм аз и на какво останалите. В България знаех, че мога да играя постоянно. В Чехия, където има 150 пързалки, а не 2 като в България и има 10,000 хокеисти, а не 50, е доста по-различно. След първия сезон там си казах: „Не съм толкова зле, мога да се опитам да се съревновавам с тези момчета." През втория сезон израснах изключително много и реших да опитам да играя професионален хокей. Хареса ми и може би открих пътя си в живота. Самият трансфер в Северна Америка стана, когато бях в Швеция. Генералният мениджър на отбора, в който играех тогава, ми предложи да отида на камп в Бостън. Разбира се, връзката стана не без помощта на мениджъра ми Момчил Кръстев, на когото съм много задължен. На самия камп в Бостън, който се проведе през миналото лято, имаше много скаути от Националната колежанска атлетическа организация. Имаше скаути и от Националната хокейна лига дори. Там получих покана от канадския отбор „Алмагуин спартанс", където изкарах един пълен сезон.
След това преминаваш в професионалия „Стийл сити уориърс", където дори дебютира с гол и асистенция. Вече имаш опит и в европейския, и в северноамериканския хокей. Каква е разликата между двата?
- Веднага ми изниква в съзнанието, че пързалките в Северна Америка са по-къси. Може би заради това и хокеят е може би малко по-динамичен и по-бърз. В северноамериканския хокей трябва да си здрав физически. Играчите се удрят един друг повече, отколкото в европейския, играчите шутират отвсякъде. В Европа, където хокеят също е на много високо ниво, по-голямото разстояние води до повече пързаляне, повече пасове, повече комбинации. Определно в Северна Америка играта е по-агресивна. Всичко се случва доста по-бързо.
Свикна ли вече с обстановката в Северна Америка и в частност в САЩ?
- Свикнах вече с обстановката. Както се казва, на хубаво бързо се свиква.
А как те приеха съотборниците ти? Тези в Канада и тези в Пенсилвания?
- И в Канада ме приеха добре, и в САЩ, като заминах, също ме приеха отлично. Стига да си добър, си приет добре навсякъде. Като цяло не ме разграничават от другите за това, че съм чужденец. Не те съдят по това откъде си, а по това какви качества притежаваш.
Имаш ли планове да запишеш колеж, с което да играеш колежански хокей, или предпочиташ да развиваш професионалната си кариера?
- Замислял съм се много пъти да запиша колеж и да играя в колежанската лига. Вече записах първия си професионален мач и за съжаление вече нямам право да играя в тази дивизия дори и да запиша колеж или университет. Доколкото съм запознат с правилата и рестрикциите на Националната колежанска лига, няма как вече да играя колежански хокей. Веднъж играл ли си на професионално ниво, няма начин да се върнеш при колежаните.
Към коя професионална лига в Северна Америка се целиш в близко и далечно бъдеще?
- В близък план - дай, Боже, да съм здрав - имам уреден кампус през август в третата по сила лига в Северна Америка - Източната хокейна лига. Тя е много силна и нивото на игра там е невероятно. Много бих се радвал, ако играя в това първенство. Вероятно обаче ще ми трябва още опит. Малък съм и на години, и на ръст, т.е. на килограми. Трябва да вдигна нивото на физическата ми подготовка. Имам уреден кампус и за Южната професионална хокейна лига, което е четвъртото ниво в Северна Америка, където ще имам по-голям шанс да бъда харесан от някой отбор. Иначе договорът ми със „Стийл сити уориърс" в петото ниво е в сила.
Какво е добре да знаят младите хокеисти, които искат да поемат по пътя ти?
- Звучи наистина банално, но наистина трябва да са просто много упорити и да тренират здраво. Трябва да не се отказват, защото във всеки един спорт винаги се срещат спънки. Било то контузии или конфронтации - няма да ги хареса някой треньор или пък имат лош мач. Трябва да вярват в себе си и да се раздават на максимум, за да се докажат. Това с пълна сила важи за Северна Америка, където трябва да си едно ниво над осталите, за да те вземат да играеш в силен отбор. Ако един българин е наравно ниво с един американец, за наше съжаление винаги треньорите и скаутите ще предпочетат американеца. Винаги един чужденец трябва да е едно ниво над останалите (както и в живота между впрочем). Трябва да сте упорити и когато шансът дойде, да се възползвате от него.
А виждаш ли такива млади българчета в Родината? Трябва ли и те да излязат от границите на България, за да развият възможностите си?
- Колкото може по-рано, толкова по-добре за тях. В България децата, които се занимават с хокей, са много малко. Токова малко, че дори няма конкуренция. Те знаят, че ще играят всеки мач. Провеждат се тренировки само 2-3 пъти седмично. Не става. Колкото по-рано излязат, било то в Чехия или в Словакия, толкова по-добре. Препоръчвам им, разбира се, да го направят в Швеция, Финландия и Северна Америка, ако имат такава възможност.
Какво означава за теб националният отбор на България?
- Винаги, когато имам възможност, бих играл за България и го доказах на Световното първенство в Южна Африка, защото имам проблеми с коляното. Имам контузия и всички специалисти и ортопеди ми препоръчаха да се оперирам и не вярват как играя в момента. Дори националният ни треньор не искаше да ме вземе в групата за Южна Африка, защото се притесняваше и не искаше да поема такава отговорност. Но аз исках да отида и да помогна на отбора.
Имаш ли нещо, което искаш да кажеш на българите в Северна Америка?
- Искам да пожелая успех да всеки един от тях, с каквото и да се занимават. Следвайте мечтите си. Не се предавайте. Ние, българите, трябва да разчитаме един на друг.
Като почти всеки млад състезател имаш ли си и ти идол, на когото да подражаваш?
- Да, разбира се. Патрик Кейн от „Чикаго блекхоукс". Той е страхотен. Беше близо два месеца контузен и скоро се завърна на леда, а отново прави асистенции и вкарва голове. Невероятен състезател. Дано един ден да имам някакви качества като неговите.
