Барак Обама влиза в битка за своето политическо бъдеще и това на американския дълг. В понеделник той представи план за съкращаване на дефицита с повече от 4 трилиона долара в следващите 10 години. В проекта Белият дом залага на изравняване на ставката, която милионерите плащат, с тази за средната класа и съкращаване на някои социални програми. Републиканците обявиха проекта като мъртъв в зародиш.

„Няма как да се измъкнем от тази дупка само със съкращения. Трябва балансиран подход, обяви президентът от Розовата градина в Белия дом. Всички трябва да платят тяхната част."

Голяма част от съкращенията - 1,5 трилиона долара, ще дойдат от нов данък за богатите, който медиите нарекоха данък „Бъфет", и от близо $580 милиарда съкращения в програмите Medicaid и Medicare. Милиардерът Уорън Бъфет преди време написа, че е абсурдно той да плаща по-нисък процент данък върху дохода си от неговата секретарка. Данъкът „Бъфет" предвижда всеки, който прави над 1 милион долара на година, да плаща същия процент данък като средната класа в страната.

Допълнителни 1.1 трлн. долара ще бъдат спестени чрез постепенно прекратяване на войните в Ирак и Афганистан. Предвижда се и ограничаване на разходите за лихви с 430 млрд. долара.
„Това не е война на социалните класи", каза Обама, очаквайки критиките от републиканците.
„Война на социалните класи не е лидерство", контрира председателят на Конгреса Джон Байнър (Р).

Белият дом поема рисков път, в който ще принуди републиканците да заемат страната на милиардерите и богатите корпорации. Президентът заяви, че ще наложи вето върху планираните ограничения на социалните програми, ако Конгресът не приеме данъчните му предложения. Той призова и към приемане на програмата му със стимули за създаване на нови работни места от миналата седмица.

В планът за намаляване на дефицита има още начини за увеличаване на приходите. Обама предлага да не бъдат подновявани данъчните облекчения за богатите от времето на Буш, когато изтекат през 2012, което ще донесе $800 млрд. и елиминирането на пропуски в данъчния закон за около $300 млрд., които обслужват групи със специални интереси.