София и Катерина Асенови са ученички в пети клас в американското училище Willow Creek (Уилоу Крийк) в чикагското предградие Уудридж. Един ден в час по библиотека по време на дискусия на книгата „Да счупим носа на Сталин" учителката им коментира, че Русия и държавите от бившия комунистически строй, сред които и България, не са добри места за живеене и там хората са едва ли не втора ръка. София, Катерина и още няколко деца на емигранти остават разстроени след часа.
„Почувствах се обидена като българка. След този час отношението на другите деца, американчетата, беше различно - гледаха ни странно. Всички казваха, че не искат да отидат в Русия", казва София. Но не това е най-страшното. Когато едно от емигрантските деца дръзва да опонира на учителката и я пита дали тя е ходила там, че знае какво е, и защо говори, без да е била там, следват заплахи. „Тя го придърпа в края на часа и все едно го заплашваше. Каза му, че ако го чуе още веднъж да говори по този начин в нейния час, не трябва да влиза в часа, а ще стои в офиса на секретарките", разказва разстроена София, която е съученичка на емигрантското дете. Потърсихме за коментар учителката по библиотека. Тя обаче твърди, че не може да си спомни да е казвала подобно нещо. „Не мога да си спомня този въпрос. Обикновено съм доста възприемчива към въпросите на децата и винаги обръщам внимание. В никакъв случай не съм искала да разделям или да предпочитам едно дете пред друго", обяснява учителката Елизабет Дейвис. Според майката на двете момичета Ива Асенова подобни изказвания и коментари могат да станат причина за конфликти между самите деца. „Представете си, ако е имало дете емигрантче от Русия в класа - как би се почувствало то? Може да избухне, местните да се обърнат срещу него и конфликтът е готов на 100%. Това е все едно да правите избор между черно и бяло. Америка знае за какво иде реч", разказва притеснена родителката.
Майката се тревожи и е озадачена дали подобна книга трябва да се изучава от деца в 5-и клас. „Тези деца все още не знаят коя държава къде се намира на картата, та камо ли да знаят кой е Сталин и да им бъдат насаждани подобни мисли в главите, че там не е хубаво, а - видиш ли - тук е прекрасно. Всяка една страна има история и не знам защо трябва да се поставя едната държава над другата", смята Ива. Според училището обаче и училищен дистрикт 68, от който е част началното училище Willow Creek, книгата „Да счупим носа на Сталин" е „абсолютно подходяща за децата". Директорката Кейти Матюс обяснява, че тази книга дава възможност на малчуганите да видят различна среда с различен начин на живот, но именно тези различия разграничават малчуганите в класната стая и карат децата на емигрантите да мислят, че не са важни и че не заслужават същото, каквото и американските.
Но с коментарите на учителката по библиотека нередностите, за които двете българчета докладват, не спират. „Чувстваме се като в затвор в това училище. Правят се забележки, когато кихаме, в коридора вървим в права линия, не можем дори да се поздравяваме (да си махаме) един друг, а учителките можете да ги чуете от 4 метра какво си говорят, как се смеят", казва София. Нейната сестра Катерина е в друг клас от този на София. Тя казва, че една от нейните госпожи говори за сватбата си в учебни часове, изпраща съобщения, стои във Facebook и Тwitter и получава съобщение по време на час. „В клас, когато държим тест или четем книгите си, моята учителка много често е със своя телефон и ние знаем, че тя е във Facebook или в друга социална мрежа, защото звуците, които получава, ги разпознаваме и винаги идват от учителката", разказва Катерина. Ръководството обаче казва, че това е нормално. „Мисля, че когато учител снима и публикува снимка веднага в някоя социална мрежа, е абсолютно приемливо", обяснява с усмивка директорката Матюс, но на въпроса ми дали учебният час е най-подходящото време за публикуване в социалните мрежи, тя отговори положително без притеснение и обясни, че разговорите между учителя и децата на лични теми като сватба „скъсява дистанцията между тях".
