Без неговия принос ракетата „Аполо" можеше да не излети и Нийл Армстронг можеше никога да не кацне на Луната. Освен това той е бил личен приятел на Армстронг. Първо му е преподавал и му е бил ментор, за да завърши докторантура, а след това е преподавал с него в един университет. Ставa дума за проф. Виден Табаков (1919-2015), роден в белоградчишкото село Стакевци и преселил се в Щатите през 50-те години на миналия век. Като изключителен учен и изследовател в областта на авиоинженерството, ракетостроенето и космическата техника той заслужава място в учебниците редом до първия български космонавт Георги Иванов.

Американското признание за проф. Табаков

До последните години преди смъртта си проф. Табаков преподава в университета в Синсинати, Охайо. Там той прави своите изследвания в създадена от него лаборатория, която през 2009 г. е наречена на негово име. През 2014 г. пък НАСА го обявява за почетен професор, титла рядко давана на хора, идващи от Европа и натурализирани в Америка. По повод работата му около полета до Луната от американската космическа агенция му връчват и плакет с американското знаме, пътувало над 4,5 млн. км на борда на совалката „Чалънджър" през 1984 г. Нашият професор има и други отличия от Американския институт по аеронавтика и астронавтика и от Американската асоциация на машинните инженери. През 1972 г. е удостоен с приза Герой на американската армия по заслуги („U.S. Army’s Man of Achievment”).

В наземния екип при излитането на „Аполо"

Виден Табаков се оказва в програмата „Аполо", след като Вернер фон Браун го извикал да се включи в неговата група от ракетни специалисти в Хънтсвил, Алабама. Двамата се познавали от Берлинския университет. Там в края на Втората световна война (1945 г.) Табаков завършил докторантура. В изпитната му комисия участвал и въпросният германец. Вернер фон Браун е ракетен специалист, създател на ракетите „Фау 2“, с които Германия нанася удари срещу обединената опозиция. След края на войната Браун се предал на американците и работил от тази страна на Океана първо в програма за балистични оръжия със среден обсег, а след това и за програмата „Аполо", по-точно за изработката на ракетите носители за кораба „Аполо 11", наречени „Сатурн 5".

Големият проблем при експедицията до Луната била сигурността на астронавтите, което включвало осигуряване на достатъчно мощност на летателния апарат и елиминирате на възможността от експлозия на реактивните двигатели. Табаков намерил решение с изработка на високотемпературни сплави, предназначени за използване в дюзите на „Сатурн 5“. Те трябвало да издъpжат до 6000 гpадycа по Фаpенxайт и да отблъскват огнената струя от реактивния двигател при излитане на ракетата. Откритието си Табаков прави в лабораторията в Синсинати. Правителството на САЩ прави поръчка за милиони долари от изолационните сплави на българина. Когато обаче ракетата стартира, следва взрив и от възпламеняването се стопява дори една от площадките на космодрума. Военните започват дело във федерален съд срещу фирмата, в която работел Табаков. Нашенецът е призован за свидетел. При едно от идванията му в България след 2010 г. той разказва, че собствениците на компанията се опитват да го подкупят, за да лъжесвидетелства. „Предлагаха ми заплата, равна на заплатата ми за седем години, за да не свидетелствам. Отказах и спечелихме делото“, обяснява самият Табаков. После сплавите са направени правилно и полетът до Луната става факт. Събитието е излъчено на живо и гледано от 600 милионa зрители. Нашият професор е включен в наземния екип, помогнал за успешното прилуняване. В едно от неговите свидетелства той казва, че Армстронг не е видял същества от друг вид, каквито са някои от твърденията за това, че астронавтът докладвал, че на лунната повърхност неговият кораб бил наблюдаван от извънземни космически машини.

Въпреки че работата на нашия сънародник е секретна, той е автор на над 400 научни публикации, а също е бил ментор на много именити учени, минали на обучение през лабораторията му в Синсинати. Табаков имал и забрана да напуска САЩ и се завърнал в Родината чак след нейното изтичане. Бил е женен за германка, от която има две деца. В България има брат и още няколко роднини.

Ранната кариера на Табаков

Основа за блестящите научни постижения на проф. Табаков е образованието му в чужбина – първо в Карловия университет в Прага, където завършва машинно инженерство, както и в германския университет в Прага (1942 г.) и в берлинската политехника, където прави докторска дисертация през 1945 г., а след това завършва и астронавтика през 1946 г. Докато е в Берлин, сътрудничи както на Вернер фон Браун, така и на Ханс фон Охайн. Групата на Фон Охайн създава първия в света самолет с турбореактивен двигател. След края на Втората световна война заради сътрудничеството си с Фон Браун Табаков бяга в Аржентина. Там е другата му голяма заслуга за авиацията. Заедно с германски и италиански инженери създава първия в Аржентина свръхзвуков самолет. Освен това защитава патент за подобряване на охлаждането при хладилниците до 1956 г.

По-новите изследвания на Табаков

По време на войната във Виетнам изследвания на проф. Табаков удължават експлоатацията на двигателите на самолетите от 140 часа на 800 часа и спасяват живота на много пилоти и пътници в самолети. Той е бил също съветник в компаниите „General Electric“, „Procter & Gamble“, „Rolls-Royce“, „Texaco“ и др.

Табаков допринася и за създаването на веществото хлоропен, използвано активно в авиостроенето по цял свят. Сред последните проекти, по които ученият работи, е участието в международния екип на НАСА за създаване на грандиозен прототип на най-големия реактивен самолет в света, който ще може да превозва над 1000 пътници.

Българска изложба в чест на Табаков

Фондация "Визия за научен и технологичен растеж" и Държавна агенция " Архиви" посвещават на проф. Табаков изложбата „Безпределният Космос на човешкия ум”. Тя включва 23 пана с документи и школски фотографии, дипломи и документи от студентските му години в Чехословакия и Германия, както и негови писма, публикации и документи от научната му дейност в Германия, Аржентина и САЩ. Изложбата стана възможна, след като през миналата година агенция „Архиви" получи от Америка личния архив на професора. Експозицията обиколи София и Видин, а сега ще бъде в Пловдив, където откриването ще се състои на 28 януари в Дома на културата „Борис Христов".