На 12 ноември почитаме паметта на Свети Йоан Милостиви, патриарх Александрийски, на преподбоните Нил Постник и Нил Мироточиви, Атонски, и на Свети пророк Ахияли. Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил син на кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар.

Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът." Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието, че тя е висша добродетел и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие, трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт.

През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал. Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва.

Той бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но най-после трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защищавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него, и утешавал всички със съчувствие и добър съвет.

Мнозина укорявали патриарха за неговата щедрост. Те се бояли да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, който помага на милостивите.

И действително, колкото и да раздавал, той никога не чувствал недостиг. Господ внушавал на добрите люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и почти изпразнената понякога каса скоро отново се пълнела. Сам Йоан се отказал от всичко, за да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към дела на милосърдие. По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър.

По пътя чул глас, който му говорел: "Царят на царете те вика при Себе си". Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал. Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата "Св. Тихон Аматунски".