Днес реших да засегна една тема, която от дълго време ми прави впечатление в разговорите и консултациите ми с хора, които идват за съвети в моя офис. От личните ми наблюдения забелязвам тенденция, която е доста опасна и на която трябва да се обърне сериозно внимание, защото дезинформацията, която отдавна вече съществува по нея, има ефект върху хиляди семейства в нашето общество в Америка - има ли разлика между застраховка и инвестиция и можем ли да ги комбинираме в едно?

Поради редица причини в миналото по нашите ширини много често термините „застраховка" и „инвестиция" са се смятали за едно и също нещо, но ако, живеейки в Америка, не можем да правим разлика между двете понятия - това може да ни струва много скъпо. Спомням си бегло времето, когато бях дете на 7-8 годинки и как една разговорлива лелка от ДЗИ идваше на гости при баба ми, за да събере месечната вноска за моя „спестовен влог", който беше предназначен за времето, когато аз навърша 18 години и бих могъл да взема тези пари и да ги използвам за каквото пожелая.

Около 10 години след това, когато получих парите, които се бяха събрали в този „спестовен влог", разбрах, че скъпата ми баба е хвърляла парите си на вятъра през всичките тези години, защото едвам успях да си купя чифт нови дънкови панталони със събраното, а тя е отделяла от залъка си за мен през всичките тези 18 години - мислейки, че тази спестовна сметка би ми помогнала за един добър старт в живота. Като се замислих за това, ми стана много тъжно, защото някак си не изглеждаше никак честно. Днес вече знам защо това чувство се породи у мен и мога да го обясня на себе си и на всеки един, който би искал да знае и някога, точно като мен, се е опитвал да знае отговора на този странен финансов продукт, който тя е закупила.

В дадения пример от моя личен живот има две основни причини за обезценяването на парите, вложени в този вид „спестовен влог" от моята баба. Първата причина е деноминацията на българския лев през 1999 година, която изяде по три нули от всяка хилядарка по това време. Втората причина е в това, че стойността на тези пари е обезценена поради факта, че те не са били вложени в инвестиция, която да донесе дивиденти за моето бъдеще, а в застраховка „Живот", която ми е била изключително ненужна като дете, защото не съм имал доход на тази възраст, но пък за сметка на това е предоставяло големи дивиденти за застрахователната компания, в случая ДЗИ.

За жалост тази практика продължава и днес. Много родители избират застрахователни продукти за децата си и за своето пенсиониране с мисълта за инвестиране и това е голяма грешка, защото по този начин вашата възвръщаемост с течение на годините намалява. Умолявам ви, ако четете тази статия, да запечатате в съзнанието си един основен финансов и математически принцип и никога да не го забравяте - застраховането и инвестирането са два тотално различни процеса и те не бива да се обединяват под една и съща програма.

Ако някога някой ви даде съвет да си закупите полица, в която има опция за инвестиране, моля ви, бягайте възможно на най-далечното възможно разстояние от този човек, защото той е или недостатъчно информиран с това как работят тези две понятия, или е под въздействието на феномена, наречен "тлъста комисиона". Без значение на кой от двата вида хора съм попаднал, аз лично не бих се доверил на нито един от тях да работи с парите ми.

Във финансовата индустрия съществува само един продукт, който може да комбинира успешно един солиден вложен капитал за инвестиране с гаранции, които могат да ни донесат голяма доза спокойствие и по-добър жизнен стандарт по време на пенсионна възраст - това са така наречените Variable Annuities, които са специфично подготвени за определен вид хора, които се нуждаят от определени гаранции за определен период от време.

Нека отделим няколко реда на разликите между застраховката „Живот" и инвестирането. Застраховката „Живот" е един изключително фундаментален финансов концепт и той би трябвало да се практикува успешно от всички хора, които имат някой в техния живот, който да зависи от дохода им сега или на по-късен етап от живота им. За да илюстрирам двата случая, бих искал да използвам отново моя личен опит и това, което съм подготвил за мен и моето семейство.

Когато бях на 19 години, си закупих застраховка „Живот" на стойност $250,000 за сумата от $31 на месец. Това може би звучи странно на много от вас, които се опитват да намерят логика в това мое решение, след като на 19-годишна възраст аз нямах никой, който да зависи от моя доход (като съпруга или малки деца например), но прецених, че просто искам да знам със сигурност, че ако нещо нелепо се случи с мен през годините, то моите родители биха били финансово осигурени по време на тяхната пенсионна възраст, ако мен ме няма да им помагам. Преди няколко месеца, когато се сгодих и заживях заедно с моята приятелка Тихомира, си закупих още една застраховка „Живот" отново на стойност $250,000 за $35 на месец, която ще предпази нея и нейното финансово състояние, ако, не дай си, Боже, нещо се случи с мен през годините, в които сме заедно, и моят доход е основна част от семейния бюджет, както е в момента. Един ден, когато имаме наследници и повече финансови отговорности, аз бих седнал и бих направил сметка на това с колко да увелича покритието на моята полица, за да мога адекватно да осигуря финансово бъдещето на моето семейство в случай на нещастие.

Но нека обърнем внимание на един много важен факт - ако нищо не се случи с мен през годините и съм жив и здрав, то тогава аз не мога да използвам пари от застраховките си, нали? Разбира се, това е оптималният вариант за мен и следователно тук е моментът, в който трябва да се замисля за някакъв вид инвестиция, която да осигури доход по времето, в което нямам да мога и да искам да работя толкова много, колкото го правя днес, и ще искам един финансов мир в моя живот без притеснения.

За този период аз съм се погрижил, заделяйки една фиксирана сума от $200 на месец, която се депозира във взаимен фонд под формата на пенсионна програма, наречена Roth IRA, която ми гарантира, че мога да използвам парите си и лихвите, натрупани по тях през годините, без да плащам данъци на тях, ако заделям до $5,500 на година преди 50-годишна възраст и $6,500 след 50-годишна възраст. Също така трябва да се отбележи, че не трябва да пипам тези пари преди 59 и половина годишна възраст, ако не искам да бъда обложен с 10% наказание.

Сега нека разгледаме внимателно математиката на моята финансова стратегия. Аз съм на 30 години и нека предположим, че искам да се пенсионирам на 60-годишна възраст с парите, които съм спестил. Ако предположим, че не добавя повече покритие на застраховките си и плащането ми остане фиксирано за този период от 30 години - то аз ще съм дал точно $23,760 (ще получите този номер, ако първо съберете $31 и $35, които са месечните ми плащания за двете застраховки „Живот" и умножите сбора по 12, което представлява месечните вноски в една календарна година, и отново умножите полученото по 30, което представлява годините, оставащи ми до 60-годишна възраст) за покритие от $500,000 в случай на преждевременна смърт.

В същото време нека не забравяме, че съм инвестирал отделно (подчертавам тази дума, защото това е много важно - никога не инвестирайте в каквато и да е застраховка „Живот") още $200 всеки месец за същите 30 години, което е точно $72,000 като инвестиран капитал от моя джоб във взаимен фонд под формата на ROTH IRA. При средна лихва от 8% в един средно агресивен фонд в края на тези 30 години моята инвестиция ще е нараснала на $302,246 с всички включени лихви, без дори да включваме дивидентите от ценните книжа, реинвестирани във фонда.

Като заключение на примера, който ви изложих днес, става ясно, че и застраховката „Живот", и инвестиционната ни програма играят изключително важни роли в нашия финансов живот и не бива да подценяваме нито една от тези две фундаментални програми. Но в същото време те играят две тотално различни роли - застраховката ни покрива, докато имаме финансови отговорности към семействата си, а нямаме голяма сума пари в годините между 25 и 60, и при евентуална злополука или естествена смърт ние ще оставим солидна сума, за да им помогнем да продължат житейския си път, без да останат "гладни на улицата". В същото време инвестицията ни, която е отделена от застраховката „Живот", помага да запазим начина и качеството си на живот дори и в по-късен етап от него, като например пенсионирането.

За да могат тези две програми да работят по най-ефективен за вас начин, то определено не трябва да оставяме застрахователната компания да пипа по никакъв начин инвестираните пари, защото ако допуснем това да се случи, можем да се сбогуваме с голяма част, а и в много случаи с всичките си спестени там пари. Поради тази причина дръжте застраховките и спестяванията си напълно отделно едно от друго, за да запазите пълен контрол над вашите пари, и вашата храброст ще бъде възнаградена щедро за дълги години напред.

Ако имате приятели, които са изправени пред същите тези финансови лабиринти, които споменах днес, и правят същите грешки като много от моите клиенти, преди да се запозная с тях, моля споделете тази статия и това какво вие сте научили от нея с тях. Моята работа е да ви показвам различните начини, по които да се справяте с тези финансови препятствия във вашия живот, а вашата е да помагате на другите около вас с нещата, които научавате от статии като тази. Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как да работят с парите си по-ефикасно.

За въпроси, коментари и идеи към мен ползвайте личния ми телефон 224 522 2413 или електронната ми поща [email protected].