В предните два броя описах трите основни стъпки, които всеки трябва да следва, за да се опита да погаси дълговете си с възможно най-малко разходи. Ето и последните съвети.

При много от кредитните карти неизплатените заеми се преместват в специален отдел след 90 дни. Обикновено това е т.нар. Delinquency Department (Отдел за просрочени дългове). Той е последният ви шанс да се опитате да направите сделка с банката. След 180 дни финансовата институция премахва заема от счетоводните си книги  - т.нар. „charge off", за който писах преди три броя. Оттам има два пътя - банката може да задържи дълга и да ви съди, за да си вземе парите, или (много по-вероятно) да продаде заема ви от 3 до 11 цента за долар и да отпише остатъка като загуба в данъчната си декларация, за което ще получи 35% данъчен кредит. Т.е.

между 91-вия и 179-ия ден часовникът тиктака

(от гледна точка на заемодателя) и това е вашият момент. Банката, разбира се, си иска парите, но осъзнава, че вероятността никога да не ги получи е много голяма. Отделът по просрочените дългове има големи правомощия и главната им цел е да успеят да вземат каквото могат от заемополучателя. Би ли ви извикала на съд финансовата институция? Технически погледнато -да, може да го направи, но това е изключително рядко явление. Икономическата криза постави толкова много хора в неизгодно положение и толкова милиони американци не могат да си плащат заемите и ипотеките, че банките ще фалират, ако започнат да съдят всеки, който им дължи пари. Ето защо те са много склонни да преговарят с вас и да стигнат до споразумение, което би удовлетворило и двете страни. И докато преди кризата финансовите институции не желаеха дори и да говорят с вас, ако нямате поне 3 месеца неизплатени вноски, сега те са много по-склонни да сключат сделка още на 61-вия ден.

Какво не ви казват банковите служители?

Както вече споменах неведнъж, пътищата за преговори с компаниите за кредитни карти не са постлaни с листенца от рози. Бъдете напълно наясно, че нещат могат да станат по-зле, преди да станат по-добре. След като се обадите на банката за пръв път, те най-вероятно ще замразят кредитния ви лимит (ако лимитът ви е $10,000, но сте използвали само $5,000, изведнъж лимитът ви ще стане $5,000). Освен ако вече не сте използвали пълния лимит на картата си, това сериозно ще намали кредитните ви точки.

Опрощаването на дълга ви също така може да има съществени данъчни последици. Ако заемодателят опрости повече от $600 от главницата на кредита, банката ще обяви опростената сума за ваш доход, като изпрати форма 1099-С на IRS. Ако дължите $4,500 и направите сделка с финансовата институция да платите само $2,500, то ще трябва да платите данък доход на опростените $2,000. Ако банката опрости такси или лихви, това няма да има данъчни последствия за вас.

Също така е много важно да попитате заемодателя как точно ще докладва споразумението ви на кредитните бюра. Ако финансовата институция опрости част от главницата на дълга, това се счита за "partial settlement" - частично уреждане на сметките. Partial Settlement означава, че вие не дължите нищо повече на банката, но тези думи в кредитните ви доклади имат

пагубен ефект върху кредитните ви точки

- все едно че сте обявили банкрут или никога не сте платили и цент по този заем. Ето защо при т.нар. workout arrangement, когато банката разсрочва плащанията на главницата ви във времето, трябва да се уверите, че финансовата институция няма да докладва плащанията ви като „partial payments" (частични плащания),  а като „current, complete and timely" (текущи, пълни и навременни). За съжаление тази част от преговорите е изключително обезсърчаваща, за някои хора дори и вбесяваща.

Кредиторите просто отказват да обсъждат тази тема - за тях е загуба на време, те не печелят нищо от начина, по който плащанията ви са докладвани на кредитните бюра, затова не желаят да си губят времето с този въпрос. За тях е по-лесно да отметнат едно квадратче в компютъра и да оставят софтуеърната им програма автоматично да отбележи „partial payments", отколкото да се ровят в програмата, за да сменят настройките на „current, complete and timely". Независимо колко ви се иска да започнете да крещите с пълна сила, запазете самообладание и продължавайте учтиво да настоявате, че не приемате сделката, докато не ви уверят писмено, че плащанията ви ще бъдат доклавани като текущи, пълни и навременни.

Не забравяйте да си набавите и следващия брой на любимия си вестник, където ще завърша темата.