В предишния брой разгледах необходимите стъпки, които да предприемете, за да намалите огромните разходи и стрес, свързани със смъртта на близък роднина - веднага след и няколко дни след това. В днешния брой ще продължа темата със съвети как да постъпите до 10 дни след смъртта на любим човек:

10. Снабдете се със смъртен акт - обикновено от погребалния дом. Вземете няколко оригинала - ще трябва да ги представите пред финансови институции, правителствени организации, застрахователи и т.н., като някои от тях не приемат фотокопия, а изискват оригинали.

11. Занесете завещанието в съответната община, за да бъде започнат процесът по probate. Това е легализиране на завещанието и удостоверяване на валидността му. Както съм писала неведнъж - процесът е дълъг и скъп, ако нямате Living Revocable Trust. Moже да прочетете многобройните статии, в които съм обсъждала темата, на уебсайта на BG VOICE.

12. Ако е необходимо, изпълнителят на завещанието (estate's executor) ще трябва да отвори банкова сметка за депозиране на средствата от продаденото имущество и закритите банкови сметки/инвестиции на починалия.

13. Свържете се със:

- наследствен адвокат (estate attorney), за да ви упъти как да прехвърлите различните видове активи и да ви помогне с процеса на probate.

- местната полиция, за да ги помолите периодично да наглеждат къщата/апартамента на покойника, ако домът е необитаван.

- счетоводител (CPA) или съставител на данъчни декларации (tax preparer), за да разберете дали трябва да подадете данъчна декларация за наследството или пък последна данъчна декларация за починалия.

- финансовия съветник на покойника (ако е имал такъв), за да се уверите, че имате пълната необходима информация за всички инвестиции на роднината ви.

- банките, в които починалият е имал сметки и/или сейф (safe deposit box).

- застрахователя на покойника, за да попълните необходимите документи и да задействате изплащането на застраховка "Живот".

- държавните агенции, от които починалият е получавал чекове, за да ги уведомите да прекратят плащанията и да попитате дали предлагат обезщетения за близките роднини (survivor benefits - един вид наследствена пенсия). Може да се свържете със социалноосигурителната администрация (Social Security Administration) на телефон 1-800-772-1213 или на техния уебсайт socialsecurity.gov; a с федералнoто бюро на ветераните (Bureau of Veteran Affairs) - на телефон 1-800-827-1000 или на уебсайта им va.gov.

- предишни работодатели, които са изплащали пенсия на покойника - за да ги уведомите да спрат да изпращат чекове на негово име и да попитате дали предлагат наследствена пенсия.

- компаниите, които снабдяват дома на починалия с най-различни услуги - електричество, ВиК, газ, кабелна телевизия, домашен и мобилен телефон, интернет и т.н. Трябва да ги уведомите да преустановят доставката на услугите си. Също така отидете в местния пощенски клон, за да ги уведомите да спрат да носят поща, или - още по-разумно - да препращат пощата на покойника на вашия адрес или на адреса на изпълнителя на завещанието.

Както споменах и в предния брой, трябва да сте провели поне няколко разговора на темата с роднината си и да сте подготвен за всяка ситуация. Трябва да знаете какви са неговите желания, преди да се е споминал, за да можете да действате в унисон с неговата воля.  Ето най-важните факти, с които е нужно да сте наясно, що се отнася за възрастен роднина или много близък човек:

Узнайте местоположението на завещанието, свидетелствата за раждане, за женитба и развод, социалноосигурителната карта, застрахователните полици, важни финансови документи, ключове за сейфове (у дома или в банката).

Попитайте какви са вижданията на близкия ви по въпроси като даряване на органи, погребение/кремация и как точно желаят да се проведе церемонията (в коя точно църква, погребален дом, гробище и т.н.).

Помолете роднината си да попълни т.нар. advance directive (предварителна директива) - документ, който писмено уведомява всички органи на властта и лекуващи лекари как точно човекът желае да се постъпи в различни животозастрашаващи ситуации. Това още се нарича living will (завещание за живота на подписалия). Подобен документ описва подробно с кои процедури близкият ви е съгласен, кои не желае да бъдат прилагани в никакъв случай и кои да се използват само в определени ситуации. Например advance directive може да наименова случаите, при които човекът е съгласен с електрошокова терапия (обикновено се използва в психиатрични болници за много тежки психически заболявания) или да заяви, че въобще не е съгласен с подобно лечение. Може да обяви, че в никакъв случай не желае да се предприемат животоспасяващи действия, ако дишането или сърцето му спрат да работят, или пък да изброи точните ситуации, при които е съгласен да бъде реанимиран. Може да подпише, че иска животът му да бъде поддържан изкуствено за неограничен период от време, или пък да заяви, че ако двама лекари, запознати в детайли със здравословното му състояние, обявят, че мозъкът му няма да се възстанови и завинаги ще бъде нищо повече от един зеленчук (както казват американците), то тогава той е съгласен поддържащите машини да бъдат изключени и той да бъде оставен да умре по естествен път. Друга много важна клауза в един living will е наименоването на близък, който да е отговорен за решенията, свързани със здравословното състояние на човека, ако подписалият директивата внезапно не може да говори с лекарите си или да взема решения, свързани с животоспасяващи ситуации. Изключително важно е да бъдат назовани поне двама индивиди, които не живеят под същия покрив. Например - съпругата ви може да е първа по ред, а майка ви или брат ви - втори. Това се прави, защото е много вероятно да се озовете в катастрофа заедно със съпругата си и ако тя почине или пък е в безсъзнание, както сте и вие, тога ще е нужен друг близък, който да поеме отговорността и да напътства лекарите, що се отнася до операции или други необходими лечения.

Ако близкият ви е много възрастен или има неизлечима болест и знае, че ако сърцето или дишането му спрат и медицинските лица го реанимират, той би се възвърнал към напълно безсмислен или дори много болезнен начин на съществуване, то може да направи т.нар. do-not-resuscitate order (DNR). Това е една малка картичка, която любимият ви човек може да подпише, в която е записано черно на бяло, че не желае да бъде реанимиран. Това нарежда на здравните работници да не правят CPR (cardiopulmonary resuscitation) - реанимация.

Помолете близкия си да даде копия от DNR и living will на личния си лекар и на няколко роднини и добри приятели. Ако бъде приет в болница по какъвто и да е повод, донесете гореописаните документи и ги дайте на лекуващия му лекар.

Всеки щат има свои advance directives, като текстовете са почти същите в цялата страна, с малки разлики. За да сте сигурни, че подписаното е напълно легално, най-добре е да вземете официалния документ, одобрен от вашия щат. Можете безплатно да изпринтирате подобни директиви и да получите по-детайлни съвети за всичко описано в последните две статии на уебсайта на националната организация на хосписите (National Hospice and Palliative Care Organization) - caringinfo.org.