„Ако не бяха двете ми коварни срещи със смъртта, когато буквално ме чакаха да умра, сигурно още щях да съм по световните сцени - казва Валентин. - Сега съм щастлив, че като музикален педагог моите възпитаници стават също звезди по световните сцени.“
„Метрополитън опера“, „Карнеги хол“, „Кенеди сентър“... Талантливият оперен бас Валентин Пейчинов от Ню Йорк навсякъде оставя незабравима следа. Атила, Базилио, Фиеско, Рамфис, Закария - много са любимите му оперни роли, в които се превъплъщава със страст.
Като „зашеметяващо“ определя „Ню Йорк Таймс“ от първата си страница изпълнението му като солист в световната премиера на 13-а симфония на Шостакович „Бабий Яр“ в Ню Йорк.
Пътят му към върховете на престижните оперни сцени е белязан с препятствия. Една година различни чиновници едва не провалят специалната покана към таланта от най-престижното висше музикално училище „Джулиард“ в Ню Йорк. А после две челни срещи със смъртта осуетяват по-нататъшните му бляскави изпълнения.
Роден е в София и преди да проговори, вече пее безпогрешно гамата, като вместо „до-ре-ми“ тананика с „а-а-а“, хванат за мрежата на детското си креватче. Вундеркинд, надарен с абсолютен музикален слух. Не помни кога точно сяда зад пианото - крачетата му висят на стола, не стигат до педалите.
Първият му учител е майка му Марийка Пейчинова, която преподава пиано и акордеон вкъщи, а той слуша музика по цял ден. Майката осъзнава, че не е добре тя да го учи и го записва на уроци при Възкресия Вълчанова.
На 6 години детето-чудо е прието в музикалното училище, но тогава то започва от VII клас. Не върви Валентин да учи с каките и батковците и решават до обед да ходи в нормално училище, а след обед да учи пиано и солфеж в музикалното училище. За целта баба му пристига в София, за да го отглежда и да го води от едното училище до другото.
Баща му Димитър Пейчинов, икономист, в гимназията във Велинград седи на един чин и учи с бъдещите звезди Петър Гугалов и Николай Гяуров. „По-късно Гяуров като разбра на кого съм син, станахме близки“, споделя той.
Първо учи композиция при Парашкев Хаджиев и Дойчин Ушанов. „Казаха ми: „Ти имаш глас, имаш данни, защо не учиш пеене?“, спомня си той. В казармата е певец в Ансамбъла на строителните войски, заедно с Орлин Горанов. Там са и Иван Лечев, композиторът Стефан Димитров, Гого и Иван от „Тоника“. В ансамбъла още е втори тенор, даже като го приемат в Консерваторията, гласът на бъдещия бас още не е мутирал.
Завършва „Оперно пеене“ със златен медал и 2 стипендии: за отличен успех и „за изключителни творчески успехи“, на името на Михаил Попов. „Кой като мен, още студент, а с 2 стипендии“, шегува се той.
Още след II курс на консерваторията го съветват да отиде в Русенската опера, където е директор младият Пламен Карталов, защото има повече шансове за силни оперни роли. Там остава общо 4 години. По време на Коледната ваканция, когато си е в София, той разбира, че Джан Карло Меноти, известен композитор и автор на либрета, ще представи опера в НДК. Явява се на прослушването последен, в 10 часа вечерта.
„Меноти ме попита какво съм пял в Русе, Карталов му каза, а той коментира:
„Това не е достатъчно за този изключителен глас, да видим какво можем да направим за него“
спомня си Валентин. Меноти споменава едно от най-престижните училища в света - „Джулиард“ в Ню Йорк. Всички са шокирани - за никого не са говорили толкова дълго в комисията.
През есента Валентин заминава за Австрия, без да получи вест от Америка. Казва си, че нищо няма да стане. Но истината е друга - разни соц чиновници нарочно крият писмата от „Джулиард“, а на Меноти съобщават, че Валентин Пейчинов не иска да ходи в Ню Йорк.
„Какво става, защо не искаш в Америка?“, звъни му Августин Пейчинов, известният с ексцентричността си милионер и негов роднина, който живее в САЩ. „Няма такова нещо“, казва Валентин, а Пейчинов се заканва да провери какво става.
Меноти е настоятелен и иска да се види с родителите на Валентин. Майка му отива на тази среща и казва, че никакви писма не са получавали. Меноти иска лична среща с тогавашния завеждащ културата Георги Йорданов, той също отрича за подобни писма. След цяла година възпрепятстване, от фондация „Людмила Живкова“ уреждат документите на Валентин.
По това време той е женен и съпругата му Виолета очаква първото им дете, затова заминава сам. Когато каца на летище „Кенеди“, разбира, че му се е родил син. Кръщава го Августин, на знаменития си роднина Августин Пейчинов.
Вижда малкия Августин месеци по-късно. Почти 3 години е разделен от жена си и детето. „Така беше при социализма, не им разрешиха да дойдат, да не останем цялото семейство в Америка“, казва Валентин.
Но идват промените и Виолета заминава заедно със сина им. „Не й казах, че ще остават в Ню Йорк. Казах, че повече няма да се разделяме. Тя плака много, тревожеше се какво ще стане с нейните родители, дали няма да ги уволнят от работа. Но вече бяха настъпили промените и това не стана“, разказва българинът.
В Ню Йорк учи в „Джулиард опера сентър“. Той е първият певец от страните от източния блок с пълна стипендия в това училище и единственият, приет без изпит, въз основа на успехите си. Учи втора магистратура с 2-годишна програма, но остава 4 години.
Кариерата му започва още от първия семестър - веднага се сдобива със свой агент и прави професионален дебют в Девета симфония на Бетовен със симфоничния оркестър на Санта Фе. Директорът на „Джулиард“ проявява разбиране към ангажиментите му, дори стават близки приятели.
След завършването семейството трябва да се върне в България, но тогава се намесва оперната ни прима Гена Димитрова. В продължение на 3 месеца всеки ден той ходи на уроци при нея в хотел „Мейфеър“ до „Линкълн сентър“, където тя обича да отсяда. Работи с него след репетиция в „Метрополитън опера“.
„Никакво връщане в България - му казва Гена Димитрова. - В момента политически страната ни е в такава ситуация, че няма никакви пари за изкуство.“
Тъй като изтича студентската му виза, оперната прима му намира адвокат, за да уреди престоя му в Америка. „Оказа се, че Гена Димитрова лично е платила всичко на адвоката... Вълнувам се, когато говоря за това“, споделя Валентин.
После стават близки и с Николай Гяуров и Мирела Френи, когато пеят в Америка. „Те отсядаха в апартамента на Павароти на 59-а улица в Хемпшир Хаус, а аз им ходех на гости“, разказва Валентин.
Критиката адмирира изпълненията му в ролите на Атила, Банко, Базилио, Енрико VIII, Фиеско, Летящият холандец, Мефистофел, Мустафа, Пагано, Филип II, Прочида, Рамфис, Крал Рене, Роджър и Закария...
На сцените в САЩ е с „Колумбийския симфоничен оркестър“, „Оперния оркестър на „Джулиард“, Операта в Нешвил, „Гранд опера на Ню Йорк“, „Оркестъра на „Сейнт Лука“, „Симфоничния оркестър на Пасадена“, Операта на Монреал, „Симфоничния оркестър на Санта Фе“...
До 2019-а кариерата му върви стремително нагоре, но коварен сблъсък със смъртта го извежда за година от строя. В края на 2019-а се връща от мастер класове в Ухан, Китай - точно градът, от който тръгва ковид заразата, и му регистрират ковид. Бързо се влошава и го настаняват в спешното отделение на болница „Линекс Хил“ в Ню Йорк.
„Чувах като в мъгла един от лекарите да казва: „Викайте свещеник“.
Изпаднал съм в кома за 8 дни. Когато се свестих, целият бях овързан в тръби, не можех да мърдам краката и ръцете си и това беше най-ужасното. Цели 15 дена съм бил на вентилатор. Но поради недостиг на вентилатори ми бяха сложили метален, който не е гъвкав, и ми бяха раздрали гърлото, така че след болницата не можех дори да говоря, камо ли да пея. Загубих повече от 30 килограма. Отне ми 4 месеца да проходя отново, куцукащ с проходилка“, споделя Валентин.
По време на престоя в болницата си мисли, че е „убил всичките си близки“ със заразата и плаче от вълнение, когато разбира, че никой не се е разболял. „Това, което ми разтопи сърцето, бяха над 7000 пожелания и молитви за здраве от моите възпитаници от цял свят, където съм водил курсове“, вълнува се той.
Втори челен сблъсък със смъртта го връхлита през 2001-ва - блъска го кола на кръстовището на 50-а улица и 11-о авеню. „Предпази ме това, че беше изключително студен ден и бях много добре облечен“, казва той. От удара лети 12 метра.
Събужда се, над него доктори. „Две години не можех да дишам нормално, не знаех дали ще се върна към пеенето“, споделя той. След тежката катастрофа не се връща към сцената, защото не може да рискува кога ще има нова криза с дишането - идва неочаквано.
„Много рано слязох от сцената, и тялото ми вече не е същото“, споделя с въздишка певецът. Последният му звезден миг е в „Реквиемът“ на Верди през 2001-ва, по случай 100-годишнината от смъртта на композитора, а той е солист в „Карнеги хол“, с 2 хора и оркестър, и всичко продадено.
Пял е и с Тимъти Далтън, звездата от популярния и в България филм „Брулени хълмове“ (като Хийтклиф), а също и като Джеймс Бонд. На сцената са само двамата, с хор и оркестър, като Валентин пее, а Тимъти рецитира.
Спомня си с вълнение и дебюта си за първата продукция на „Летящия холандец“ на Вагнер. Репетират в Нешвил - световния център на кънтри музиката. Тогава Валентин е с дълга коса. В деня им за почивка на сцената излиза легендарната рок група KISS, а пресата пише, че „все едно KISS не са напускали сцената“ - заради кожения костюм и дългата коса на Валентин като Летящия холандец на другия ден.
Прочети още
Днес най-голямата му радост са неговите възпитаници от собствената му вокална школа - The Vаlentin Peytchinov Vocal Studio.
Дава уроци на певци от всички жанрове - класика, рап, поп, рок, джаз. Най-голям успех е постигнал с Джан Батист, който през 2022-ра получава най-много награди в историята на GRAMMY - 5.
На 15 януари пристига вълнуваща новина за пореден успех на негова възпитаничка. Рап певицата Emma Lee е с 3 номинации за престижните World Entertainment Awards - за "Най-добър рап албум", "Най-добра рап песен" и "Най-добър нов изпълнител".
За нейния вокален педагог Валентин Пейчинов тази новина е особено вълнуваща. "Ема Лий посвети албума си на мен", споделя българинът.
Валентин се занимава и с инвестиции на Фондовата борса и пише книгата на своя живот. Гордее се и със сина си Августин Пейчинов, много талантлив и успешен архитект в Санта Барбара, Калифорния.
