Християн Маринов спечели златото на дясна ръка и сребро на лява за младежи до 21 години в категория до 85 килограма на Световното първенство по канадска борба в Куала Лумпур, Малайзия. Християн не допусна нито една загуба при дясна ръка и достига лесно до финала. Там българинът се срещна с представителя на Грузия Елчин Бинанов, който победи след съдийско решение. На лява ръка Християн допусна загуба и достигна до среброто. Въпреки това той остава крайно мотивиран да подобри постижението на следващия мондиал. Християн се съгласи да говори за състезанието, както и да внесе малко яснота около канадската борба като професионален спорт.

Би ли ни казал как премина състезанието, какъв е регламентът му и трудно ли стигна до борбата за златните медали?

-          Има един принцип в канадската борба, който гласи: За да продължиш, не трябва да правиш две загуби. При втора загуба се отпада. Когато състезател направи една загуба, продължава самото състезание и въпреки това има възможност да стане първи, но става доста по-сложно, защото трябва да се състезава срещу малко повече противници. Влиза в долния поток, където са повече състезатели и там вече се получава едно т. нар. избиван', докато не останат хората само с една загуба. Аз съм стигал и преди така на финал на европейско първенство и станах първи. В това състезание нещата бяха малко по-различни, защото на дясна ръка не допуснах загуба и трябваше да направя само 5 победи. Т.е. беше ми много по-лесно. Нямаше нужда да преборя много съперници.

От колко време се занимаваш с този не толкова популярен професионален спорт? Кой те запали по него?

-          Сам се запалих. Мисля обаче, че сред обикновените хора е доста популярен като игра. Медиите не му обръщат толкова внимание обаче. През 2012 г. започнах да се занимавам по-сериозно. Тогава ми беше и първото състезание. В Козлодуй на Републиканско първенство станах трети и на двете ръце, взех два бронзови медала. Иначе започнах в училище. Там се запалих.

Съществува един мит сред хората, които не се състезават, но обичат да практикуват този вид спорт. Задължително ли е по-силен физически човек да победи на канадска борба по-слаб от него, или има и техника?

-          Мисля, че това абсолютно не е вярно. Техниката играе много голяма роля. Размерът не е от значение. Изобщо не е важен. Има хора, които са дребни на вид, но те са много по-жилави. Така че размерът няма абсолютно никакво значение.

Ти си десничар. Мислиш ли, че някой, който е левичар, може да те победи на дясна ръка и обратното?

-          Напълно е възможно, да. Нещата опират дотам доколко си подготвен. Аз обикновено отделям много по-голямо внимание на дясната си ръка и това е единствената причина да остана втори на лява. Смятам, че следващия път ще подготвя наравно и двете ръце и се надявам да успея да спечеля две световни титли, не само една.

Какво представлява една подготовка за такова състезание?

-          Подготовката е много сложна точно за такъв вид състезание. Изисква много голяма внимание. Аз се подготвям по три пъти на ден. Имам такава възможност, защото уча във военно училище. Курсант съм във Военния университет в Шумен. Първата ми тренировка започва в 5:50 ч. сутринта. Имам втора тренировка в 2 часа следобед и последната ми тренировка е в около 7 ч. вечерта. Трябва да се спазва много строг хранителен режим. Сънят също е от много голямо значение. Тези три неща се постигат много трудно.

Включваш ли в подготовката си аеробни тренировки или кардиотренировки?

-          Не. Аз кардио не правя. Смятам, че са ми излишни дори на този етап. Изморяват ме допълнително.

Би ли ни казал нещо повече за мускулите, които са най-важни в канадската борба? Бицепсът ли е най-важният от всички?

-          Бицепсът е един от най-важните мускули, наистина. Пръстите и китката също трябва да бъдат много силни. Те са дори много по-важни от бицепса. Защото дори да имаш силен бицепс, но слаба китка и не можеш да издържиш на напрежението, няма как да си използва пълният капацитет на силата. Рамото също играе много голяма роля. Оттам нататък скоростта е изключително важна. Голямо предимство е, когато някой състезател тръгне първи. Тогава има много голяма преимущество пред другия. Това играе много ключова роля, особено при равностойни състезатели. Бързината определено е печелившият фактор. Трябва да се тренира изключително много експлозивност. Нужна е експлозивна сила.

Какво ти предстои като състезания до края на годината?

-          Следва Оупън турнир в Белоградчик. Мисля, че за пета година го организират там. Другото състезание, на което ще участвам, е в Немиров. Това е световен турнир в Полша. Там разликата с другите състезания, в които участвам, е, че няма допинг тест и обикновено резултатите са малко по-различни от тези на световното, където има. Някои хора могат да използват допълнителни средства само и само да победят. Това са двата турнира, в които ще участвам до края на годината.

По думите ти да разбирам ли, че подобно на културизма има състезания, в които има допинг тестове и в които няма такива?

-          Да, разбира се. На европейско и световно първенство задължително има допинг тест. Веднага след като минат награждаванията, първите трима състезатели задължително дават допинг проба. Но има и такива състезания, в които това нещо се пренебрегва. Това е с цел да участват абсолютно всички състезатели, защото някои от тях постоянно поддържат добрата си форма с някои забранени медикаменти. Начинът да участват в състезание е, ако няма допинг тест.

Докъде мислиш, че можеш да стигнеш в този спорт? До световния връх при мъжете?

-          Поставил съм си много високи цели. На този етап ще се опитам догодина да защитя отново европейската и световната си титла при младежите до 21 г. и ще направя всичко възможно да се подготвя и да се явя на световния турнир в Москва. Там обаче важи също този принцип, че няма допинг тест, но пък наградният фонд е много висок. Освен това искам да се срещна със състезатели, които няма да мога срещна на европейско или световно първенство.           Имам една идея, която искам да изпълня. Решил съм наградния фонд от това състезание да го дам за благотворителност.

Обмислил ли си вече къде ще дариш парите?

-          Едната ми идея е да даря част от парите за деца сираци, т.е. в дом за деца сираци. Другото, което си мисля, е за деца болни от рак. Тази инициатива е да покажа на богатите хора, че парите не трябва да се харчат за глупости, а трябва да се използват точно за такива цели. Това е най-доброто, което може да се направи с тях според мен. Да се помага и да бъде даден пример на всички останали хора.