Планетарни учени откриха доказателства, че в ледената покривка на спътника на Юпитер, Европа, може да има подобни езера на тези, които наскоро бяха открити в ледените масиви в Гренландия. Това повишава шансовете за откриване на живот на Европа, съобщиха от пресслужбата на Станфордския университет.
Европа отдавна е кандидат за намиране на живот в нашата Слънчева система поради огромния си океан, за който се смята, че съдържа течна вода - ключова съставка за живот. Има обаче един проблем: според прогнозите океанът е заровен на 25-30 км под ледената обвивка на луната. Но водата може да се намира по-близо до повърхността, отколкото се смяташе досега, според ново изследване, публикувано в списание „Nature Communications“.
"Вероятността да има живот в такива водни басейни е по-голяма, отколкото в подледниковия океан на Европа, защото те са по-близо до повърхността на ледената покривка, върху която попадат различни химикали, отделяни от вулканите на Йо и други луни на Юпитер. Ако тези езера възникват на същия принцип като гренландските им аналози, общият им брой вероятно е много голям", казва Дъстин Шрьодер, доцент в Станфордския университет (САЩ), чиито думи са цитирани от пресслужбата на университета.
Европа е един от четирите най-големи спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей през XVII век. Повърхността му е покрита с лед, под който се намира многокилометров океан от течна вода. Днес планетарните учени смятат, че това е едно от вероятните огнища на извънземен живот. Това се потвърждава от факта, че този океан обменя газове и минерали с леда на повърхността, както и от наличието на вещества, необходими за микробен живот.
Шрьодер и колегите му са открили още едно потенциално убежище за живот на Европа, докато изучавали снимки на повърхността на тази луна на Юпитер, направени от мисията "Галилео", която изучаваше планетата гигант и нейните луни в периода 1995-2003 г. През това време сондата на НАСА направи няколко прелитания над Европа и получи подробни снимки на нейния релеф от разстояние 500-600 км от повърхността. Тези снимки за първи път разкриха, че повърхността на Европа се обновява непрекъснато, както и много необичайни особености на релефа, които се предполага, че не съществуват на Земята. Една от тях са така наречените "двойни бразди" - ледени гънки, широки няколко десетки метра и дълбоки няколкостотин метра. Участниците в мисията "Галилео" смятат, че структурите са пукнатини в ледената покривка на Европа, причинени от компресия, но много учени не са съгласни с тази хипотеза.
Неотдавна Шрьодер и колегите му разкриха естеството на тези структури, като проучиха снимки на ледената покривка на Гренландия, направени от климатични сателити и самолети. В изображенията на северозападната част на този остров учените откриват пълни аналози на "двойните бразди" от Европа. Проучването им показва, че тези структури крият подледникови езера, пълни с топяща се вода, попаднала в хлабави ледени наноси през пукнатини в повърхността на ледената покривка на Гренландия. Замръзването на горните слоеве на този воден басейн постепенно води до разширяване на пукнатините, което ускорява натрупването на вода в езерата.
Нещо подобно се предполага от планетарните учени, че се случва и на Европа. Според Шрьодер и колегите му това значително увеличава шансовете за съществуване на живот на луната на Юпитер, тъй като в този случай тези водни басейни постоянно обменят материи с повърхността и непрекъснато получават органични вещества, метали и други вещества, които се отделят от вулканите на Йо и атмосферите на други луни на най-голямата планета в Слънчевата система.
Може би няма да ни се наложи да чакаме твърде дълго, за да разберем повече. Мисията на НАСА "Europa Clipper", която е планирана да стартира през 2024 г., ще разполага с радарно оборудване за проникване в леда, подобно на това, използвано от учените, изучаващи двойните хребети на Гренландия. Малко вероятно е космическият апарат да открие окончателно доказателство за живот, тъй като няма да кацне на Европа, а ще прелети покрай нея и ще я анализира. Но надеждите остават големи. Според уебсайта на "Europa Clipper" океанът на луната съдържа повече вода, отколкото всички морета на Земята, взети заедно.
"Ако в Европа има живот, той почти сигурно е напълно независим от произхода на живота на Земята... Това би означавало, че раждането на живот трябва да е доста лесно в цялата галактика и извън нея", казва ученият по проекта Робърт Папалардо.
