Увеличава се делът на чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което 8,2% от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4,1%. Това показват данни от Националната карта на висшето образование в Република България, която беше актуализирана в сряда с решение на Министерския съвет. Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „Медицина“ в страната са чужденци. Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти. През миналата година действащите студенти са заемали 53% от определения от НАОА капацитет.
Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева. Само 2,5% от завършилите висше училище в страната през последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче
значителни различия по отношение на реализацията по призвание
в отделните професионални направления. Например 95% от завършилите „Медицина“ работят по специалността си, докато в направление „Туризъм“ само 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им. Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование. Продължава тенденцията
повече жени да учат висше образование
Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - особено в „Педагогика“ - 96% и „Теория и управление на образованието“ - 89%. Мъжете имат над 80% дял в „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.
Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали. Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
