Докато всички погледи са насочени към Украйна, в Европа назрява нов конфликт. Три десетилетия след кървавия разпад на Югославия, неотдавнашните сблъсъци между Сърбия и Косово отново разпалиха продължителни етнически конфликти. Докато Сърбия движи събитията на място, Москва разпалва огъня, посочва анализ на Ивана Страднер, изследовател във Фондацията за защита на демокрациите, и Марк Монтгомъри, пенсиониран адмирал от военноморските сили на САЩ, за "Уолстрийт джърнъл".
Владимир Путин открито заявява желанието си да отслаби Организацията на Северноатлантическия договор и да върне Русия в историческите й граници. Но тъй като руските сили търпят загуби в Украйна, Москва може да спечели много от това да подклажда проблеми в други части на континента. Подходящата регионална криза би дала на Кремъл възможност да придобие местно влияние чрез търговия с оръжие и посредничество, като същевременно отклони вниманието от Украйна и даде на Русия лостове за влияние върху западните лидери.
Западните Балкани са „идеален кандидат“ за такова нещо.
Косово и Босна и Херцеговина не са членове на НАТО, а Сърбия се опитва да имитира концепцията за "Руския свят" чрез своя собствен "Сръбски свят". Сърбия повиши нивото на готовност на армията си след сблъсъка между сръбски протестиращи и международни миротворци, при който бяха ранени 90 членове на НАТО (месец май – 2023 г. – бел.ред.). Това е кремълска процедура за разпалване на етническото напрежение за оправдаване на военни действия.
Сръбският президент Александър Вучич отново имитира Путин, когато в края на септември тридесет тежко въоръжени етнически сърби, за които се твърди, че са оборудвани от Сърбия и са свързани с Вучич, нападнаха членове на косовската полиция.
Сърбия използва това като повод да разположи войски недалеч от Косово, а американските официални лица се опасяваха, че се подготвя сръбска военна интервенция. По-късно сръбските военни се оттеглиха от административната граница, но е ясно, че Белград и Москва подготвят нова кампания на насилие и провокации през 2024 г.
Босна и Херцеговина също е на ръба на колапса. Там президентът на Република Сръбска Милорад Додик обяви, че ентитетът може да се отцепи, което може да доведе до етническо насилие, подобно на това, което отне живота на повече от 100 000 души по време на войната в Босна и Херцеговина през 90-те години.
Авторите на анализа на WSJ призовават западните страни "да се съсредоточат върху Западните Балкани и да подобрят военната комуникация с Косово", като изтъкват, че "коалиция от желаещи членове на НАТО" трябва да се ангажира да подкрепи Прищина, ако Сърбия и Русия "предприемат агресивни стъпки на Балканите".
САЩ и ЕС се стремят да наложат санкции на длъжностни лица, които подкопават сигурността на Западните Балкани, а НАТО трябва да разположи екипи за борба с руските и сръбските хибридни пропагандни кампании.
Марк Монтгомъри е бивш адмирал от военноморските сили на САЩ, работил е и в Съвета за национална сигурност на САЩ. Ивана Страднер пък е специален кореспондент на "Киев пост".
По-рано през ноември Страднер предупреди в статия за „Форин Афеърс“ в съавторство с бившия изпълняващ длъжността директор на американската Агенция за отбранително разузнаване (DIA, разузнавателната агенция на Пентагона) Дейвид Шед, че "Русия с удоволствие разпалва "историческия конфликт между Косово и Сърбия", защото иска да постави НАТО на изпитание", като отбелязва, че "е време Северноатлантическият алианс да сложи край на подкрепяното от Кремъл шоу на Вучич".
"САЩ и Европа трябва да дадат ясно да се разбере на Белград и Москва, че ще реагират решително и сурово на бъдещи провокации на Балканите. Те трябва да засилят присъствието на НАТО в региона и да поставят ясни червени линии, които Сърбия не може да премине, без да провокира военна конфронтация със силите на НАТО. И трябва да наложат санкции на Белград, ако сръбските лидери не се дистанцират от Москва и не деескалират напрежението", предупреди тя.
