Ангела Меркел и Бойко Борисов имат особена връзка. Падне ли тя, отива си и той. Меркел е върхът на статуквото в Европейския съюз. Борисов - неговият резултат. Когато върхът изчезне, той ще повлече и резултата.

Престъпникът винаги се завръщал на мястото на престъплението си. В тъжния залез на кариерата си Борисов се завърна в ООН - мястото на едно от най-крещящите му външнополитически престъпления срещу България. Под диктовката на Меркел и с помощта на пионката си от „Дондуков" 2 Плевнелиев и на външнополитическите си маши Д. Митов и Ст. Тафров преди точно две години той изнесе учебникарско показно как не бива да се прави многостранна дипломация. Набеденият от придворната си пропаганда за „международник" Борисов провали силния (и дотогава формално подкрепян и от него) български кандидат за генерален секретар на ООН с все още напълно реални шансове, пробутвайки успоредно абсурдна, неизбираема кандидатура на своя кадрова партийна лелка - и в процеса изтегляйки и кандидатурата ни за Съвета за сигурност на ООН, обърквайки и обезверявайки до невъзможност добросъвестните ни професионални дипломатически служители в ООН.

Сега визитата на Борисов в ООН бе с много по-нисък профил, с желание да се хареса, да си провре главата сред хората, а където главата не влиза - опашката. И огромният сатиричен отклик в социалните медии на Ганьовските му антики, на снимките и монтажите с келнерската стойка пред Тръмп, отново идват да покажат, че „момчето си отива" - и този път завинаги.

Сюррелистичното решение на един кадрови наркотрафикант, разобличен от ЦРУ, американски медии и изтекла от „Уикилийкс" телеграма на американски посланик в София, да дойде да се ръкува с Тръмп тъкмо на ООН среща на най-високо равнище по наркотрафика, мери ръст с деянията на средновековните пирати, купили си на стари години титли на епископи и папи. Както и да е, със слушалка на ухото Борисов чу речта на Тръмп пред ООН - но какво запомни от нея? Че „тия, дето искали руски газ", като Меркел и Ердоган, „щели да имат проблеми". Тръмп наистина каза и това, и много други неща.

Но човек с реално завършено средно образование и със средни аналитични способности (и двете не се отнасят за Борисов) би могъл да отсее основното в речта му - а то е, че: „Америка винаги ще действа съобразно нашия национален интерес... Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма... Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна глобална бюрокрация. По целия свят отговорните държави трябва да се защитават от заплахите за суверенитета си не само от претенциите за глобално правителство, но и от другите форми на принуда и господство."

Тези думи е добре да се изпишат със златни букви на стената на пленарната зала на Народното събрание. Без значение е, че Тръмп очевидно ги тълкува като отнасящи се само за САЩ, хората с интелект, малко по-развит от Борисовия, могат да направят аналогията със своите собствени страни. Национализмът е лесен за разбиране, еднакъв по форма за всички и страшно заразителен.

Преди повече от два века Наполеон проектира амбициите на френския национализъм над цяла тогавашна Европа, но другите европейски нации го разбраха превратно - и всяка залегна над своя собствен национализъм. Немците - над немския, италианците - над италианския, та накрая и българите - над българския. Наполеон просто срина старите авторитети, корони, династии и папи и издигна авторитета на нацията.

Така и речите, и хаотичните действия на Тръмп реално рушат оня банкрутирал международен ред, срещу който се опълчи и Путин в Крим, Донбас и Сирия, и повечето другите непослушни на Вашингтон лидери, които в САЩ наричат rogue и наказват със санкции. Тръмп руши основите на международния ред, извикал на живот Борисов.

Една насилена усмивка - това беше всичко, което Ангела Меркел успя да отдели за Реджеп Ердоган по време на задължителното ръкостискане пред фотографите след общата им пресконференция. Трийсетте минути преди това канцлерката успя суверенно да овладее. Тя не премълча сериозните различия между двете страни и не тръгна да симулира приятелство там, където очевидно няма приятелство. Може да се каже, че това отново беше онази предишната Ангела Меркел. Канцлерката, която се справя с големите въпроси на международната политика, водена единствено от интересите, а не от чувствата. Канцлерката, която оценява правилно положението и не разрешава да я водят за носа  - независимо, впрочем, от факта, че насреща й може да стои най-великият мъжкар.

Суверенното поведение по време на срещата с Ердоган сигурно не е било лека задача, но навярно й се е отразило добре. Та нали само три дни по-рано из Германия се понесе мълвата, че канцлерката е пътник. Мнозина наблюдатели решиха, че ерата „Меркел" окончателно е приключила.

Да, факт е, че изминалите дни маркираха решаващ обрат за канцлерката. И че скандалът около уволнения шеф на контраразузнаването Маасен се изплъзна от контрола й. Усетът, който й служеше толкова вярно цели 13 години, сега й изневери. Бързо след това дойде следващият тест за Меркел: изборът на нов фракционен лидер. Всъщност, никой не очакваше, че това ще бъде тест за нея, защото този избор по принцип е рутина. Вярно е, че  сега - за пръв път от 40 години насам - имаше и алтернативен кандидат. Доколкото обаче Меркел категорично се застъпи за досегашния фракционен лидер Фолкер Каудер, никой не очакваше, че неговият почти неизвестен конкурент Ралф Бринкхаус може да успее. Той обаче спечели. А Меркел за втори път в рамките на два дни трябваше да признае поражението си.

Това поражение сигурно е било болезнено. Защото Меркел не само изгуби един лоялен председател на парламентарната фракция, който винаги й набавяше необходимото мнозинство. По-лошото за нея беше, че фракцията очевидно вече не я следва безпрекословно. А какво може да промени една канцлерка, която вече не съумява да контролира дори собствената си фракция? Независимо от всичко това обаче в типичния си стил Меркел отхвърли искането на опозиционната Свободна демократическа партия да поиска вот на доверие в Бундестага.

Какво ли обаче ще стане, ако на Конгреса на ХДС през декември тя изпусне не само фракцията, но и цялата си партия? Ако Меркел наистина се кандидатира за преизбиране като председателка на партията си (което тя всъщност вече обяви), това може да се окаже за нея съдбовен момент. Тя самата открай време повтаря, че канцлерът трябва да е и лидер на своята партия. И ако на Конгреса делегатите й затегнат юздите (което в момента изглежда малко вероятно), а камо ли, ако не я преизберат, тогава тя навярно ще трябва да се откаже и от канцлерството.

Какъв е изводът от тези бурни дни? Краят на нейното управление вече не е толкова далеч - това трябва да е ясно и на самата Меркел. За нейно разочарование обаче раздялата й с властта едва ли ще протече по нейния собствен сценарий. Ангела Меркел, която иначе стабилно държи нещата в свои ръце, този път очевидно изпусна момента да си тръгне така, както сама реши. Да, във външната политика тя очевидно все още държи здраво кормилото - показа го посещението на Ердоган. Но и да иска, няма как да не чуе гласовете, които апелират за обновление.

Ето, и Меркел е пътник вече дори и за пропагандистите от „Дойче веле". Следователно и Борисов е свършен. Той го усеща, макар да не може да си го обясни с ограничения си умствен капацитет. Може би дори още се надява на нещо, да остане на власт, значи и на свобода.

Как точно ще стане свалянето му от власт - предстои да видим.