Смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов от Враца, настъпила след спречкване с братята Иван и Десислав Дамянови, първо взриви, а после и разедини българите. Докато събитието бе още прясно и нямаше никакви подробности за него, в цялата страна се организираха спонтанни митинги с искане за най-строги наказания на Дамянови, приемани тогава безусловно за убийци. Притиснат от всенародния гняв, а може би и уплашен да не би той да прерасне и в антиправителствен, близкият до Бойко Борисов главен прокурор Сотир Цацаров предприе драстичен ход - командирова свои служители от София, които да поемат делото. Те вкараха братята зад решетките и промениха първоначално повдигнатото от врачанските прокурори обвинение за непредумишлено по хулигански подбуди в умишлено. Доказателствата обаче не бяха на страната на прокуратурата и съдът освободи двамата под домашен арест. Прокуратурата се намеси втори път и им наложи забрана да напускат страната.

Междувременно започнаха да излизат наяве и други подробности по случая, които сериозно разколебаха протестиращите. Случаят вече не изглеждаше толкова еднозначен, колкото в началото. Разбра се, че не братята, а Тодор е бил нервният в самото начало на драмата. Той ги засякъл да пресичат на място, където някога е имало „зебра", а впоследствие вече не си личала пешеходната пътека. Започнал да им свири с клаксона да преминат по-бързо. Те го напсували, а той изскочил от колата с бокс в ръка, за да ги бие. Успял да ги удари няколко пъти, преди братята да го обуздаят. След което припаднал и умрял.

Така нелепият инцидент изправи едни срещу други не само врачани, а и хората от страната. Странното поведение на прокуратурата, която се поддаде на обществения натиск, също не остана необсъдено в социалните мрежи. BG VOICE ви предлага някои от най-показателните коментари:

„Днес чета, че семейството на убитото момче с БМВ-то с четири петици събира помощи с дарителска сметка. Сбъркано възпитание, сбъркани приоритети и провален живот."

„Майката на келеша си призна, че имал аритмия. Аритмия на 18 г. Аз съм на 50 и нямам аритмия. Този кой го знае с какви вещества се е зобил или друсал. На всичкото отгоре не бил лекуван. Ако беше умрял върху мацката си, нея ли щяхте да обвините в убийство? Отнесъл няколко шамара, щото налетял да бие с бокс и вече имаме убийци. Хулиганче с ауди, на което само джантите са 600 лв., а родителите му реват, че нямали пари за погребение. А парите за аудито откъде са. Или тях си ги изкарало момчето, ама как - и те не знаят."

„Абе, оставете момчето да почива в мир! Или какво - само защото е имало аритмия и кола трябва да умре? Вие не го познавате, четете по разни сайтчета и плюете, даже не знаете последно каква му е колата!"

„Тези гнусни тлъсти „понички" се правят на света вода ненапита. Защо единият избягал и се върнал с адвокат? Нали е невинен! Много добре се вижда на кадрите, че го млатят горкото момче. А съдебната медицина защо мълчи досега. Не могат 4 дена да видят белезите от побоя. Просто за пореден път играят парите."

„Едно мамино детенце още неразбрало, че живее в мугренска държава, изпълнено с младежки мечти, бе спряно от двамата й представители, които се почувстваха задължени да му докажат, че те са господарите на територията!"

„Тази врачанска трагедия ме хвърля в дълбок размисъл и се питам: Ако възникне уличен спор и към мен тръгне някое недоносено хлапе, па и да ми размята боксове, палки или вериги, какво да правя - да го питам носи ли на бой и тогава да ставаме на кълбета или да му видя здравния картон, да не вземе да се гътне и да ме съдят като за убийство?"

„Е как няма да има журналистически натиск като журналята са бедни и прости хора, които пишат статии за стотинки и седят и бозят във фейсбука по цял ден. Ония лапета там изливат своята помия, петнейки името на братята заради убития си сьподвиждник и келеш с високо самочувствие."