Илейн Парент, известна измамница и убийца вършее в продължение на десетилетия в САЩ и Англия, като използва над 20 крадени самоличности. Първоначално тя гради кариера на агент по недвижими имоти, но животът й постепенно завива към незаконното и нещата ескалират през 1985 г., когато е замесена в кражба на бижута и официално започва да бяга от полицията.
През годините Парент се научава как да се адаптира към всяка ситуация. Тя търси уязвими хора, манипулира ги, за да й предоставят личната си информация, и краде самоличността им, като често освен името си променя и външния си вид.
През 1990 г. Парент се сприятелява с Бевърли Макгауън, 34-годишна банкова служителка от Флорида и след като печели доверието й, я убеждава да сподели номера на социалната си осигуровка и данните за банковата си сметка. След което я убива.
Полицията залавя Илейн Парент едва през 2002 г. Най-накрая я проследяват в Панама Сити, Флорида, през април, но тя се самоубива в апартамента си, преди да успеят да я арестуват. И до днес много от подробностите за престъпленията на „убийцата хамелеон“ остават забулени в мистерия.
Ето историята на Илей Парент.
Ранен живот и престъпления
Илейн Антоанет Парент е родена през 1942 г. в Бронкс. За възпитанието и ранния й живот не се знае много; всъщност властите дори не са сигурни дали това е истинското й име, тъй като според съобщенията никога не откриват акта й за раждане.
В зряла възраст Парент работи известно време като агент по недвижими имоти, преди да разбере, че престъпленията са по-доходоносно занимание от всяка конвенционална професия. Първият й известен сблъсък със закона е обвинение в кражба от магазин във Флорида, когато е в началото на 30-те си години, пише chr.bg. След това, през 1985 г., се твърди, че краде бижута на стойност 40 000 долара от възрастна жена, с която се сприятелява – и прекарва остатъка от живота си в гонка с полицията.
През следващите 17 години Парент се вживява в новата си роля на професионална измамница. Съобщава се, че два пъти инсценира собствената си смърт и обикаля барове, приюти за бездомни и гробища в търсене на самоличност, която да открадне.
В Англия Парент се сприятелява със Силвия Ан Ходжкинсън. Година по-късно подава заявление за издаване на паспорт, използвайки името на 39-годишната жена. Според статия от 1999 г. във в. „Гардиън“ властите така и не успяват да открият истинската Ходжкинсън. Възможно е тя да е била първата жертва на „убийцата хамелеон“.
В крайна сметка Парент се завръща във Флорида, където омагьосва Шарлот Рей Коуън, след като я среща в бар в Орландо. Тя казва на Коуан, че се занимава с нумерология, и искала номера на социалното й осигуряване и банковата й сметка, за да може да използва цифрите, за да предскаже бъдещето й.
„Тя имаше най-изтънчените маниери и много шлифован английски акцент“, казва Коуън пред „Гардиън“. „Беше толкова убедителна и ми направи цялата нумерология, а аз дори й дадох акта си за раждане“.
На този етап Илейн Парент вече се е доказала като страхотна измамница; тя разполага с над 20 самоличности. Но иска още.
Убийството на Бевърли Макгауън
През 1990 г. 34-годишната банкова служителка Бевърли Макгоуън пуска обява във вестник Сън-Сентинел, в която търси съквартирантка за апартамента си близо до Форт Лодърдейл. Тя получава обаждане от британка на име Алис, която се интересува от наемането на стаята, тъй като току-що е прехвърлена в района като служител на IBM.
Алис казва също, че е експерт по нумерология, и успява да накара Макгауън да й даде номерата на паспорта и шофьорската си книжка, които използвала, за да „предскаже“, че й е съдено да намери истинската любов.
Макгауън разказва на семейството и приятелите си колко е развълнувана, че е намерила новата си съквартирантка – но само няколко дни след като Алис се нанася, Макгауън изчезва. Когато роднини отиват в жилището й, за да я проверят, откриват, че адресната й книга, актът й за раждане и паспортът й липсват.
На 19 юли 1990 г. рибар намира тялото на жената в канал в окръг Сейнт Луси, Флорида. Тя била обезглавена, ръцете й били отрязани, а от стомаха й била изрязана татуировката й. Убиецът обаче е пропуснал втора татуировка, която полицията използва, за да идентифицира мъртвата жена като Бевърли Макгоуън.
Подозренията веднага падат върху новата съквартирантка на Макгауън. Но Алис вече я няма.
Живот и смърт в бягство
По време на разследването на убийството на Бевърли Макгоуън властите откриват няколко показателни улики. Някой в Лондон се опитва да използва кредитната карта на мъртвата жена, за да наеме автомобил, но установява, че тя вече е анулирана. Полицията също така проследява колата на Макгауън в близост до международното летище в Маями.
Разследващите претърсват списъците с полети, за да видят дали „Алис“ наскоро не е пътувала до Англия. Появява се едно интересно име: Силвия Ан Ходжкинсън. И изведнъж случаят започва да придобива повече смисъл: има само една ясна връзка между Макгауън и Ходжкинсън и това била Илейн Парент.
През следващите 12 години полицията се опитва да открие Парент като изглежда, че тя се наслаждава на тръпката от преследването: през 1998 г. изпраща на детективите във Флорида своя картина с напечатана бележка, която гласи: „С най-добри пожелания: ваш хамелеон“. От този момент нататък тя става известна като „убийцата хамелеон“.
Следователят от прокуратурата на щата Флорида Нора Пфайфър веднъж казва за Парент: „Това е най-трудното убийство, с което някога съм се занимавала. Винаги изоставахме с дни, месеци и дори години от убиеца. Нашата заподозряна е майсторка на маскировката… Имала съм наблюдения върху нея в Лондон, Париж, Турция, Австралия и Южна Африка. И 12 години след убийството на Бевърли все още не знам защо.“
Тогава, на 6 април 2002 г., полицията най-накрая настига Илейн Парент. Те чукат на вратата на апартамента й, за да я арестуват, и Парент ги моли да изчакат навън, докато набързо се облече – но вместо това се застрелва.
В статия във в. Сън от 2024 г. бившият полицай от Панама сити Майкъл Маклауд си спомня: „Аз влязох първи. Спомням си, че видях дим от пистолет в стаята… Не ни казаха, че е известна като „Хамелеона“. Ако полицията знаеше колко е опасна, нямаше да й позволи да се облича сама“.
След 12 години Илейн Парент най-накрая е намерена – но в истинския стил на „Убийцата хамелеон“ тя отнася тайните си със себе си в гроба.