Дейтън Лироу Роджърс, или просто ,,Стив”
На 31 август 1987 година ловец се натъква на силно разложено тяло в частен горски имот на около 10 мили югоизточно от Молала. В следващите няколко дни организираното търсене довежда до откриването на още шест разложени тела на голи жени в същата местност. Съвсем скоро става ясно, че убийствата в гората Молала са най-страшният случай със серийни екзекуции в историята на Орегон. Разследвайки неизвестния маниак, орегонските власти стигат до заключението, че той предпочита за плячка проститутките, обича извратения секс и обикновено започва целия процес с водка и портокалов сок.
7 юли 1987 година, вторник. Поредният зноен летен ден. Трийсет и една годишната проститутка Хедър Браун работила предната нощ на обичайното си място на авеню „Юниън" в Портланд - район с висока престъпност, посещаван основно от леки жени, сводници и наркодилъри. За разлика от нейните колежки Хедър, облечена в прилепнали одежди, които не оставят почти нищо за въображението, нямала проблеми с намирането на клиенти. Нощта била доста заета за нея и в резултат на това тя спала почти до обяд на следващия ден. Измъквайки се от леглото, се протегнала за кутията с цигари, но установила, че е празна. Водена от силен никотинов глад, Хедър оставила двете си малки деца на съквартирантката си и се запътила към близкия денонощен магазин, облечена в същите прилепнали по тялото дрехи, с които била през нощта. На половината път до нея спрял мъж в син „Нисан" и й предложил да я закара. Пресмятайки как ще изкара малко бързи пари, Хедър се съгласила и се качила в колата. Шофьорът се насочил извън града, към Молала.
Клиентът се представил като „Стив" и обяснил, че е професионален комарджия от Невада. Спрели до магазин по пътя, за да може Хедър да си купи цигари, а „Стив" - стекче с бира. После продължили до гората, където зарязали любезностите и заговорили „по работа". Той казал, че би искал да отиде на хълмовете, да „върже някого и да го чука". Посегнал да я докосне по бедрото, но тя отблъснала ръката му и настояла да я върне обратно в Портланд. Той обаче отказал и завил по някакъв черен дърварски път с над 60 км/ч.
Хедър вдигнала обувките си от пода, готова да побегне във всеки удобен момент. Но клиентът я забелязал как поглежда към дръжката на вратата и реагирал светкавично. Завъртял рязко волана, така че тя да изгуби равновесие и я затиснал с ръка през гърдите, за да не може да скочи от джипа. После натиснал педала на газта и колата вече се движела с над 90 км/ч. Почти обезумяла от ужас, Хедър оказала силна съпротива и успяла да се освободи от хватката на мъжа. Бързо натиснала дръжката на вратата и скочила в движение. Клиентът забавил малко колата, но, виждайки наближаващия дърварски камион, решил да не спира.
Дърварят забелязал Хедър да лежи край пътя и натиснал спирачки. Благодарен, че не я е сгазил, той я качил в камиона си. Едно от очите й кървяло и цялата била ожулена и насинена. Обяснила на дърваря, че й се е наложило да скочи от колата, защото й се сторило, че шофьорът се готви да я убие. Дърварят не я разпитвал повече и й уредил транспорт до медицинската клиника в Молала, където установили, че е претърпяла сътресение на мозъка.
Случаят е докладван в шерифското управление в окръг Клакамас и е записан под номер 87-20998. Този инцидент се превръща в първата следа за детектив Джон Търнър, който отдавна се занимавал със загадъчните изчезвания на нощни жрици. Търнър все още не подозирал, че злото, което погубвало проститутките в Портланд, щяло да погълне цели две години от живота му и в крайна сметка да го отведе до жесток и безскрупулен убиец, с какъвто не се бил сблъсквал досега.
33-годишният Дейтън Лирой Роджърс, чиято жажда за кръв тъкмо достигала своя връх, всъщност бил известен на доста проститутки в Портланд с прозвището си „Стив комарджията". Той носел тази жажда в себе от тийнейджърските си години, а може би и от по-рано. Тя обикновено се проявявала под формата на главоболие - ослепяваща бяла болка - и вероятно той винаги е чувствал, че само гледката на чуждо страдание, звуците на чужда агония и накрая видът на пролята чужда кръв биха облекчили мъките му. Когато болката се появяла, единственият начин да я спре бил да пусне на свобода своята тъмна половина.
Дейтън изглеждал достатъчно нормален на пръв поглед, като изключим честата смяна на настроенията му. Той бил добре познат в малките селища Уудбърн и Кенби и хората, изглежда, го харесвали. Работел като монтьор - умение, придобито в затвора, и притежавал малък сервиз за двигатели. Имал и син на 18 месеца - негово огледално копие. Малцина забелязвали злото под тънкото лустро, а мнозина от онези, видели тъмната му страна, не оцелявали, за да разкажат за нея.
Роден в град Москоу, Айдахо, Роджърс бил най-малкото от три деца. Родителите му често се местели и не след дълго осиновявили още четири деца. Загубвайки своето място на „бебето" в семейството, Дейтън се бунтувал и прибягвал до дребни престъпления. В седми клас е арестуван за стрелба с въздушна пушка по минаващи коли, но по-сериозните му провинения щели да се проявят чак в късния пубертет.
Главоболията на Дейтън, изглежда, се засилват през лятото на 1987 година и поради тази причина той отсъствал от дома си през повечето време. Казвал, че работи в сервиза и съпругата му Шери отначало не се съмнявала в думите му, защото ако му се обадела в ранните вечерни часове, той обикновено вдигал телефона. А когато не го правел, винаги имал подходящо извинение. Казвал, че е отишъл за кафе, храна или е бил зает с монтирането на някоя част. В повечето случаи обаче изчаквал до късно през нощта, за да е сигурен, че Шери си е легнала, преди да тръгне на лов.
Скоро работата до късно се превърнала в рутина и Шери се обаждала все по-рядко. Макар да чувала истории, че съпругът й посещава местните кръчми и барове, тя се опитвала с всички сили да му има доверие. Може би е щяла да се досети по-рано за действията му, ако си беше направила труда да провери километража на колата му. Дейтън навъртявал повече километри за седмица, отколкото повечето хора за цял месец.
Четвъртък на 6 август започва за семейство Роджърс като всеки друг ден. Дейтън станал рано, изкъпал се и се избръснал, хапнал лека закуска и потеглил към малкия си сервиз в Уудбърн преди 8 часа. Изглеждал щастлив. Бизнесът бил потръгнал през лятото дотолкова, че дори му се наложило да наеме човек да му помага. Всеки ден прииждали нови клиенти.
Скоро обаче започнал да изостава с поръчките въпреки помощта и главоболията му зачестили. Както и нощните излизания. Понякога Шери се чудела какво му става, гледайки го да седи тихо и да зяпа в една точка, но никога не казала нищо. Въпреки слуховете, че може би се вижда с други жени, някак успявала да се залъгва, че всичко се дължи на натоварването в работата и не искала да каже нещо, което би го стресирало допълнително.
Същият следобед болката в главата на Дейтън става нетърпима. Трябвало да направи нещо, за да я спре. Оставил помощника си да отговаря за сервиза и потеглил към магазина за алкохол на „Норт парк плаза" в Уудбърн, където си купил десет малки шишенца водка „Смирноф". Взел си и две бутилки портокалов сок. Бързо изпил една грубо смесена доза от така наречения коктейл „Отвертка" и главоболието му леко намаляло. Върнал се в сервиза и зачакал, планирайки остатъка от вечерта. Имал нужда от нещо по-ефективно от алкохола, за да се оправи. Той знаел, че „лекарствата" са там - разхождат се с десетки по улиците на Портланд и може да си ги купи само за $50.
В 20:30 часа Дейтън потеглил към къщи, където вечерял с Шери и сина си. Обяснил, че трябва да се върне в сервиза и да работи до късно, вероятно чак до сутринта, за да навакса с изостаналата работа. Твърде религиозна и малко наивна, Шери повярвала и сега. Половин час по-късно Дейтън излязъл. Спрял в сервиза си, изпил още няколко питиета и свършил малко работа, за да убие времето. Малко след полунощ се преоблякъл, изчакал още малко, за да е сигурен, че Шери е заспала, и в 0:30 часа вече пътувал към Портланд.
Продължението следва...
