България си има две Бианки - Бианка Панова и Супер Бианка. Страната на неограничените възможности също си има две Бианки - Бианка Раян и Бианка Джагър... Сега обаче тук станахме три... След като всичко живо в България подава документи за „зелена карта", опитвайки се да емигрира, аз, като истински супер герой, с розовата си карта долетях, за да проверя разликите между охраната на президента Обама и тази на Първанов.
Кацнах в щата Масачузетс и случките започнаха... На въпроса на имиграционните власти на летището: „Коя съм, откъде идвам и защо съм тук?" - им обясних наивно, че съм супер герой - нещо, между Супермен и Батман - обаче в розово. Даже им казах, че си имам и свой призив: „Тутурудут-ту-ду!.." А те ми отговориха: „Have a nice time!" - изглеждайки ме от горе до долу с умопомрачен поглед.
Тук, в Щатите, много бързо се сблъсках с реалността и разбрах, че живеещите в страната са винаги "busy". Никога не си вдигат телефона и (по дяволите!) заведенията затварят в 2.00 ч. Когато започва да става най-интересно - когато всички са пийнали достатъчно алкохол, падат дрехи и задръжки... и никой не се страхува да бъде себе си - музиката спира. Една много усмихната сервитьорка (тук всички са много усмихнати и все питат „как си") ти казва, че приключват и ти трябва да си тръгваш. What the f.ck... В България по това време на нощта хората в екстаза на алкохола
превръщат купона в „бели нощи"
и започват да ползват кредитните си карти не по предназначение. (А между другото, най-новата мода е да се изфукаш пред приятелите си, като „подредиш материала" върху новият си i-phone). И така! Заведението затваря в два. Ти си леко подпийнал и въпреки закона на щата решаваш да се качиш на автоматика си, взет на лизинг. Обаче изведнъж виждаш зад теб „дискотеки бум" (така в България наричаме полицейските патрулки. В страната ни министър Цветанов обаче икономисва от светлинната и звукова сигнализация на колите на МВР.) След това знаете какво се случва... Спираш! Започваш да декламираш азбуката на обратно (нещо, което на трезво не мога да направя) и когато се опиташ да обърнеш нещата на чувства - с други думи да обясниш на полицая, че ти е „you f..k my mother", или но нашенски - „ти е е... майката", „човекът с униформата" решава, че го обвиняваш, че е влязъл в нерегламентирани взаимоотношения с тази, която те е родила... Следват три бързи снимки в профил и в анфас, след което ти закачат портрета в „liquor store" като в старите уестърни. С други думи - в голям формат и навсякъде, като на стар рецидивист!
Това е едно от нещата, които могат да ти се случат тук, ако забравиш, че не си в България. Да! Тук е страната на големите възможности, големите пътища, големите магазини, в които има и „от пиле мляко", но в която една малка ракия е толкова скъпа, че можеш да си я позволиш само по празниците. Е, за българина няма значение къде се намира. Ние сме една от най-старите нации и умеем, типично по български, да пазим традициите си. И всякакъв „thanks giving" ще го празнуваме с шопска салата и гроздова ракия. На кого му пука, че населението на Ню Йорк е повече от цялата България... Мащаби...
