Заради неправилна маневра в тъмното – шофьор на тир причини смъртта на двама души – баща и дъщеря, и рани млад мъж. Фаталният инцидент се случва на разклона за Бузлуджа, по пътя, който води към град Шипка и прохода „Шипка”.

Тирът, управляван от украински шофьор, прави непозволена маневра назад и леката коля се удря челно в ремаркето на камиона. Мъжът и жената загиват на място. 23-годишният Александър Проданов, който е един от младите умове на България, носител на множество научни награди, е в болница.

От прокуратурата потвърдиха, че 64-годишният украински шофьор е в ареста и ще му бъде поискана постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". 

„На този участък вече се наситихме на подобни нещастни случаи. Този е просто поредният. Самият шофьор на тира е предприел неправилна маневра назад. Вероятно е объркал пътя по GPS или е търсел къде да пренощува”, коментира в ефира на NOVA автомобилния експерт Стефан Драганов.

Той подчерта, че от разгледания от него снимков материал, отстрани на ремаркето не се вижда каквато и да било светлоотразителна маркировка, която би могла да предотврати катастрофата.

"Дядо бе добър, честен, всеотдаен и принципен човек с истински добро сърце. От него съм научил много, за което съм ти благодарен, дядо! Научих се на труд и дисциплина във всичките ни малки и недотам малки строителни проекти.

Първия си досег до тригонометрия имах от неговия строителен наръчник

Научих се да губя в безкрайните игри на шах като малък.

Леля беше добър, честен, целеустремен, всеотдаен и изключително принципен човек. До голяма степен благодарение на нея имах това прекрасно детство. Всеки път, като идваше на гости от София, чаках с нетърпение, а тя винаги идваше с по някоя нова енциклопедия или играчка, с която да уча нови неща. Беше прекрасен събеседник и човек, на когото винаги можех да разчитам.

Тях ги няма вече. Но ние продължаваме да си ги обичаме, продължаваме да ги ценим и да сме благодарни за всичко, което сме получили и научили от тях, за всяка топла и мила дума, за всяка широка и сърдечна усмивка. Че ще е трудно, трудно ще е, че ще ни липсват, ще ни липсват. Ако не заради нас, то заради тях трябва да сме силни и да гледаме напред. Това е нашият дълг към тях, това е нашето благодаря към тях, това е тази малка частица от тях в нас, чрез която те продължават да са част от живота ни.

Благодарен съм, че оцелях - при това без никакви последици. Човек би се замислил: Защо аз? Защо оцелях аз, а не някой от другите? Отговорът: Ами просто така. Полза от мисленето в тази посока няма. Просто така е станало. Аз не съм неблагодарник. Знам, че те много се гордееха с мен и имаха големи надежди. Обещавам, че ще направя всичко да изпълня тези техни надежди и ще оправдая тяхното доверие. Поне това мога да направя и им го дължа! Благодаря за всичко, скъпи дядо и скъпа лельо! Обичам ви”, пише оцелелият Александър във фейсбук.