Първата световна война позволи на САЩ да се издигнат до ранга на велика сила, като те се намесват, за да сложат край на кръвопролитния конфликт, затънал в окопите на Европа. Един век след примирието от 11 ноември 1918 г. набират скорост дебатите около мястото на САЩ на международната сцена в момент, когато страната е ръководена от президент, чието мото "Америка на първо място" донякъде напомня на изолационистите от следвоенния период. "След края на Първата световна война въпросът беше: "Дали ще е по-добре за интересите на САЩ да се интегрират в международни организации като Обществото на народите?", обяснява Майкъл Нейбърг, преподавател по история във Военния колеж на армията на САЩ. Или: "Дали САЩ ще имат повече полза да стоят настрани от тези организации и да защитават сами интересите си?" След конфликта президентът Удроу Уилсън подкрепя първия вариант и поддържа Обществото на народите, целящо да опазва мира. Хенри Кабът Лодж, който тогава е председател на сенатската комисия по външни работи, обаче смята това за заплаха за суверенитета на САЩ и работи със Сената, за да го убеди да откаже присъединяването на САЩ. Според Джефри Уоуро, преподавател по военна история в университета на Северен Тексас, първият световен конфликт "поставя САЩ начело на текущите международни дела". "Въпреки че сме намерили убежище в изолационизма, трайният ефект от намесата на САЩ никога не е изчезнал, толкова могъща сила сме", твърди той.
Ехо от 20-те години на миналия век
Конфликтът между Уилсън и Лодж все още отеква днес, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп изразява своето презрение към международните институции и многостранните споразумения за свободна търговия, скъсвайки с линията на предишните обитатели на Овалния кабинет. Доналд Тръмп изтегли САЩ – или обяви намерението си да го направи от Парижкото климатично споразумение, сделката за иранската програма, Съвета на ООН по правата на човека и ЮНЕСКО. "Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една световна бюрокрация, която не е избирана и не дължи" сметка на никого, заяви той през септември пред Общото събрание на ООН. "Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализацията. Придържаме се към доктрината на патриотизма." Дешифровка на Нейбърг: Тръмп смята, че тъй като САЩ са "голяма сила с голяма икономика, голяма нация, те не би трябвало да участват в тези институции, освен ако това е от полза за тях". "Това е аргумент от 20-те години на миналия век", подчертава той, припомняйки, че Лодж и други са смятали, че принципът "една държава, един глас", прилаган в международните организации, "е лоша идея" за "голяма сила като Съединените щати". Позицията на човека, който влезе в Белия дом през януари 2017 г., се отдалечава и от американския ангажимент в полза на един международен ред, регулиран от правилата, за чието разработване САЩ помогнаха след Втората световна война.
Обръщане на гръб
"Урокът, който Първата световна война и периодът между двете войни преподадоха на американските лидери, е, че ако Америка смята, че може да стане по-сигурна и по-просперираща, като се дистанцира от Европа и останалата част от света, това е напълно невярно", обяснява Джеймс Линдзи от Съвета по международни отношения. Според него през последните 70 години външната политика на Вашингтон се основава на необходимостта да насочва съюзниците си "към съвместни решения на общи проблеми". Президентите на САЩ имаха различни приоритети или тактики, "но всички говореха за насочване на другите", добавя Линдзи. "Те говореха позитивно за съюзите, за отварянето на пазарите, за подкрепата за демокрацията, за правата на човека и върховенството на закона". Доналд Тръмп обаче "обърна гръб на света, който Америка проектира", подчертава Линдзи. "През първите 20 месеца на своя президентски мандат той постави под въпрос ангажиментите на САЩ към нашите съюзници, води протекционистка икономическа политика и подкрепи лидери, които изрично се противопоставят на нашите ценности". Според университетските преподаватели обаче определянето на президента на САЩ като изолационист е неточно. "(Тръмп) отхвърля всички структури, създадени да ни осигурят лидерско място в света", смята Уоуро. Той обаче иска да създаде други, "по-скоро отговарящи на нашите условия, отколкото на онези, базираните на историята", което е "различно от изолационизъм". Тази "вулгаризация на международните отношения" рискува "да унищожи архитектурата, създадена поначало за да обединява демокрациите срещу заплахите" и да доведе до "загуба на влияние", предупреждава той. Според Линдзи има и риск да се допусне "политически вакуум на международно равнище". Тогава "може да се случат две неща: едното е, че някой ще се опита да го запълни. На този етап Китай се опитва да направи това". Другата възможност: "не се появява никакъв лидер" и "се връщаме към епохата на геополитическа надпревара между големите сили".
