Новоизбраният президент Доланд Тръмп разшири обхвата на критиките си срещу изпълнителите на поръчки за отбраната, като определи програмата на „Локхийд Мартин" за самолета F-35 като прекалено скъпа. Негови съветници обясняват, че когато влезе в Белия дом, той възнамерява да настоява за орязване на цените на военното оборудване, което закупува Пентагонът. Освен това в интервю за Fox той каза, че за високопоставени представители на отбранителното министерство и командването на армията би трябвало да има „доживотна забрана" след напускане да работят в компаниите, сключили договори за доставки на ведомството.
„Програмата за F-35 и цената му излязоха от контрол. Милиарди долари може и ще бъдат спестени за военни (и други) покупки след 20 януари", написа Тръмп в профила си в туитър. След това акциите на „Локхийд Мартин" поевтиняха с 3.4%, което заличи милиарди долари от капитализацията на корпорацията. Акциите и на други отбранителни компании като „Дженерал дайнамикс", „Нордроп грюман Боинг", BAE и Raytheon също поевтиняха.
Тръмп получи подкрепа от сенатора Джон Маккейн, който е председател на комисията за въоръжените сили. В миналото той е одобрявал F-35 и сега каза, че президентът не може да прекрати програма, за която вече е одобрено финансиране, но в бъдеще може да намали броя на поръчаните самолети. Проектът за самолет от най-ново поколение е най-скъпият в историята на Пентагона - близо 400 милиарда долара.
Вербалните нападки на Тръмп срещу „Боинг" и „Локхийд Мартин" от последните дни увеличават подозренията, че администрацията му може да започне битка за намаляване печалбите на компаниите от военнопромишления комплекс. „Очаквам това да има широк обхват и да засегне всички звена на правителството, защото ще търсим по-добри сделки", заяви говорителят на екипа за смяна на властта на Тръмп. „За онези, които вече се изпълняват, ще потърсим възможност да направим пълен преглед и да се уверим, че не злоупотребяват с нас", добави Джейсън Милър.
Програмата за F-35 изглежда твърде мащабна за подобна ревизия. Тя включва подизпълнители в почти всеки щат и в 8 държави партньори. „Това не изглежда вероятно да се случи, но е възможно да се изпраща сигнал към отбранителната индустрия да поеме повече от разходите, което за нея би било нова парадигма", коментира анализаторът Питър Армънт. Джеф Бабионе, ръководител на програмата F-35, отвърна, че компанията разбира загрижеността за това самолетът да е достъпен и че е инвестирала милиони долари собствени средства, за да понижи цената му. „Целта ни е да я свалим с 60% спрямо първоначалните изчисления и планираме цената да бъде в рамките на 85 милиона долара за самолет към 2019-2020 г.", каза той в Израел, където в началото на седмицата пристигнаха първите закупени от страната машини.
Седмица преди г-н Тръмп да победи на изборите на 8 ноември, министерството на отбраната и „Локхийд" приключиха преговори за деветия договор за общо 90 самолета F-35 на стойност близо $7.18 млрд. и в края на ноември производителят получи първите средства по него. Пентагонът плаща по около 102 млн. долара за всеки от базовите модели на F-35. Това е с над 50% по-евтино от първите поръчки на този самолет, включително заради увеличен брой на договорените машини и защото много от първоначалните технически проблеми са разрешени.
Програмата има спорна репутация, защото компанията реши да произвежда този модел, преди да е приключило разработването му. Това наложи последващо скъпо преоборудване. Въпреки това F-35 днес има в бойната авиация на САЩ и още 6 държави - Австралия, Великобритания, Норвегия, Италия, Нидерландия и Израел. Япония получи първите си доставки през миналата седмица и още не ги е въвела на въоръжение. С ключовите партньори „Нордроп грюман", „Прат и Уитни" (поделение на „Юнайтед текнолъджис") и „BAE систъмс" се разработват три версии за Америка и съюзнически държави.
Другата критика на Тръмп, засягаща военнопромишления комплекс, е заканата му да забрани на висши ръководители на отбраната и военни да работят за изпълнители на договори, след като са напуснали. „На хората, които вземат тези решения от името на правителството, не бива никога да се позволява да работят за тези компании. Знаете ли, те договарят някаква сделка и след година, две, три ги виждаш да работят за тези големи компании", каза той. Подобен изглежда случаят на доскорошния началник на Генщаба на военновъздушните сили. В петък бе обявено назначаването му в борда на директорите на „Нордроп грюман" - около година след като компанията спечели договор за милиарди долари за разработване на следващо поколение стелт бомбардировач. Подобна „въртяща се врата" за висши служители във Вашингтон не е нещо необичайно. Говорителката на ВВС Ан Стефанек обяснява, че ген. Марк Уелш не е участвал в процеса на избор на проект и няма отношение към възлагането на „Нордроп" на договора за бомбардировача. Тя припомни, че всички напускащи служители на федералната администрация получават определени ограничения за това при кого да работят, за да няма конфликт на интереси. „Те не пречат за назначаването на ген Уелш в „Нордроп", но може да ограничат това, което той може да върши от този пост."
През 2008 г. бе установено, че 52 от най-големите отбранителни компании са наели 2,435 бивши генерали, висши администратори и служители в отделите за поръчки към частния сектор. От тях 422 са били на позиции, позволяващи им да са страна по договори, директно свързани с агенциите, за които са работили. Поне в 9 случая е установено, че в компанията бившите федерални служители работят по договор, който те самите са подписали.
