Чилийският Салар де Атакама изглежда максимално отдалечен от сферата на политическо влияние на Брюксел.
Въпреки това суровият и необичаен пейзаж на запад от Андите, състоящ се от солници, скалисти възвишения и вулкани, простиращ се на 1200 квадратни мили, съдържа суровините, от които се нуждаят европейските лидери.
Добивните компании в Салар извеждат подземна солена вода от езера на повърхността и я изпаряват в гигантски басейни, след което преработват получения разтвор, за да извлекат наградата му: литий.
Прочети още
Класифициран от ЕС като "критична суровина", т.е. един от материалите, необходими за преминаване от изкопаеми горива към по-чиста енергия. Литият, наричан още "бяло злато" поради световното му търсене, е ключов компонент на акумулаторните батерии, използвани в електрическите автомобили, и на съоръженията за съхранение на електроенергия, от които
Европа ще се нуждае, докато преминава към вятърна и слънчева енергия.
Според изчисленията на ЕС до 2050 г. търсенето на литий ще бъде 57 пъти по-голямо от сегашното, а суровините скоро ще бъдат толкова важни, колкото петрола и газа. Основният проблем обаче е, че Европа не разполага с много, а Китай има.
Липсата на надеждни вътрешни доставки на изкопаеми горива направи Европа опасно уязвима през изминалата година, когато Русия спря доставките на газ след санкциите заради войната в Украйна. Сега Брюксел се опасява, че в бъдеще Китай ще оказва подобен натиск във веригата за доставка на суровини.
"Трябва да започнем да действаме веднага, за да избегнем замяната на една зависимост с друга,
имахме геополитическа зависимост за изкопаемите горива и ако не действаме сега, ще имаме зависимост за критичните суровини," заяви Комисарят по промишлеността на ЕС Тиери Бретон.
През декември търговските преговарящи на ЕС осигуриха ново споразумение с Чили, за която се твърди, че разполага с най-големите запаси от висококачествен литий в света. През януари германският канцлер Олаф Шолц спря в Сантяго по време на четиридневна южноамериканска обиколка, като се завърна с подновено партньорство в областта на минното дело, суровините и кръговата икономика между Германия и Чили.
През този месец Брюксел трябва да изложи стратегия за обезпечаване на линиите си за доставка на литий, редкоземни елементи и други ключови минерали. Законът за критичните суровини ще включва план за увеличаване на европейския капацитет за добив и рафиниране.
Той също така ще има за цел да предостави на страните от ЕС навигация за международната борба за власт в областта на минералите.
Въпреки че Чили и Австралия са бъдещи основни играчи в производството на литий, а Демократична република Конго (ДРК) държи 70 % от световното производство на кобалт, Китай все още доминира във веригата за доставка на суровини.
Там се изнасят 85 % от австралийския литий и именно там суровината се преработва в полезни компоненти. Към 2020 г. китайски компании притежават или финансират 15 от 19-те кобалтови мини в ДРК.
Пекин има своите ръце дори в Чили, където производството на литий се доминира от американската минна компания Albemarle и чилийската фирма SQM. Китайската минна компания Tianqi притежава повече от една пета от акциите на SQM.
"Те вече са стъпили на вратата и имат известно предимство",
казва Даниел Хименес, пазарен анализатор и бивш вицепрезидент на чилийската химическа и минна фирма SQM.
Китай планира да доминира от дълго време. Стратегическото значение на редкоземните метали - метални елементи, които са от решаващо значение за постоянните магнити във всичко - от вятърните турбини до двигателите на електрическите автомобили - е установено от Пекин още през 80-те години. Според бившия съветник в енергийния департамент на САЩ, а сега старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания Джейн Накано, сега Европа и САЩ се опитват да наваксат изоставането си, пише в своя анализ Politico.
60 % от световното производство на редкоземни метали се контролира от Пекин, но силната му позиция не е просто благословия на географията. Китай доминира и по отношение на производството на батерии и слънчеви панели и най-вече на рафинирането на ключови суровини. По този начин Китай има пълен контрол върху доставките във вътрешността на страната, но и в целия свят, включително и в Европа.
"За момента Китай има около 80-90% монопол върху рафинирането на лития и, разбира се, това създава много силна зависимост",
казва Бретон.
Това се отнася и за редкоземните елементи. Наред с 60-процентния си дял в световните запаси, Китай притежава и 90 процента от световния капацитет за преработка на редки земни елементи и произвежда 98 процента от постоянните магнити в ЕС.
След газовия шантаж на Русия през 2022 г. ЕС се фокусира върху опасностите за своята верига за доставки на чиста енергия. Какво би се случило например, ако Китай нахлуе в Тайван?
Ще заплаши ли Пекин да прекрати доставките на редки метали за Европа?
Какво би причинило това на зелените индустрии на Европа, на нейните производители на електрически автомобили, на енергийната ѝ сигурност и дори на целите ѝ за нулева нетна стойност на климата?
Това не е невъзможно, тъй като през 2010 г. Китай за кратко прекрати износа на редкоземни елементи за Япония на фона на напрежението около спорните острови - факт, който кара анализаторите да смятат, че веригите за доставка на суровини могат да бъдат използвани като геополитическо оръжие.
Според Франк Умбах, бивш съветник на германското правителство и директор на изследователския отдел на Европейския център за енергийна и ресурсна сигурност към Кингс Колидж, въпреки гореспоменатите опасности зависимостта на ЕС от суровини от Китай остава по-висока от зависимостта от петрол и газ в региона на Персийския залив.
"Според мен вече сме загубили много време",
казва Умбах.
Законът за критичните суровини има за цел да помогне на Европа да навакса загубените позиции. Наред с мерките за стимулиране на местния добив, рафиниране и рециклиране, законът има за цел да подготви европейските държави за прекъсвания в доставките на критични суровини, се посочва в проект на закона.
Това може да включва мерки като складиране на запаси и създаване на международни съюзи за намаляване на зависимостта от Китай. Актът ще даде официална подкрепа от страна на ЕС за "стратегически партньорства" с богати на ресурси трети държави, за да се диверсифицират доставките на стратегически суровини за ЕС.
Прочети още
Друга ключова част от акта ще бъде наблюдението на веригите за доставка на суровини, за да се създаде система за ранно предупреждение за евентуален недостиг - нещо, което ЕС не е правил активно, заяви служител на Комисията, запознат с подготовката за публикуването му.
Същият източник добави, че актът вероятно ще съдържа и план за действие за реакция в целия ЕС при установяване на потенциален недостиг. В акта се предлага диверсификация в рамките на ЕС или от други бизнес партньори в случай на прекомерна зависимост от конкретна част или конкретна суровина само от един или двама доставчици.
Въпреки това самодостатъчността не е възможна за Европа.
Макар че Португалия разполага със значителни запаси от литий, а Швеция наскоро обяви потенциала на огромно находище на редкоземни метали, Европа разполага само с около 30 % от критичните си нужди от суровини в рамките на собствените си граници.
С оглед на това, че периодът на подготовка на минните дейности е от 10 до 15 години, международните партньорства са от решаващо значение за противодействие на Китай. "Очевидно е, че трябва да започнем да създаваме съюзи", каза Бретон.
ЕС и Вашингтон разговарят за създаването на "клуб" за критични суровини, а новият закон има за цел да увеличи усилията за осигуряване на сигурността на Европа чрез по-широка международна верига за доставки. Според гореспоменатия служител Комисията редовно разговаря със САЩ, Япония и Канада по този въпрос.
Джо Байдън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен проведоха разговори преди публикуването на акта относно споразумението за критичните минерали, което ще помогне на САЩ и ЕС да изградят устойчиви вериги за доставки на батерии за електрически превозни средства.
"Геологията е козът, когато става въпрос за много от тези неща, но стратегията не трябва да се омаловажава",
заяви Анна-Мишел Асимакопулу, десноцентристки депутат в комисията по търговия на Европейския парламент.
Китай вече превърна добива на суровини в Африка в ключов стълб на своята инвестиционна стратегия "Един пояс и един път". Там конкуренцията е голяма за ЕС и неговата инвестиционна програма "Global Gateway".
"Надяваме се, че САЩ и Европа могат да играят много по-голяма роля като надеждни алтернативи за инвестиции в минни проекти, така че страните да не отиват в Китай, защото в момента Китай е единственият избор", казва Якоб Гюнтер от базирания в Германия Институт за изследване на Китай "Меркатор".
