Всеки винопроизводителен регион си има свой емблематичен сорт, който е най-представителен за него и въз основа на който гради собствената си винена репутация пред света. Така за някой това е „Малбек", за друг - „Пинотаж", за трети - „Карменер", и т.н. Тракийската низина се представя на тази сцена с „Мавруд". Заслужено или не, през годините маврудът е успял да излезе с едни гърди пред другите местни силни кoнкуренти като „Гъмза", „Мелник" и „Рубин".
Маврудът е стар местен сорт, отглеждан в Тракийската низина от най-древни времена. Както всички стари сортове и при мавруда има много смесени популации в различните масиви. Съществуват десетки негови вариации, въпреки че според специалистите най-вече са се разпространили два клона, клон 1 и клон 2. Те имат различни свойства и зреят с около десет дни разлика. По-ранозреещият (клон 2) е по-ценен заради по-дребните и по-силно обагрените си зърна. Той дава екстрактни и плътни вина, докато другият (клон 1) е с по-големи гроздове, по-рехави и по-големи зърна, не така обагрени и сладки, съответно и вината са с по-слаба структура, по-леки и слабо оцветени.
Вината от сорта „Мавруд" са средно обагрени, доста екстрактни, с високи киселини и често солидни танини. При младите вина се открояват характерните аромати на къпина, червени горски плодове, чай и свежи подправки, а при тези, отлежавали в дъбови бъчви - на шоколад и кафе в комбинация със землисти горски тонове, тютюн и кожа. В най-добрите си екземпляри това безспорно са вина с огромен потенциал за стареене.
Съществуват много исторически факти за качествата на вината от мавруд. През вековете се е запазила славата на така наречения Партиаршески мавруд - виното, което в миналото са правили монасите. Повлияни от грузинската кахетинска технология, монасите заравяли вината от мавруд в земята в големи глинени питоси и ги пиели само по специални поводи.
Друго легендарно вино от този сорт, чиято слава е жива и днес, е "Станимашката малага". То се правело чрез изваряване на ширата до редуцирането й на 30%, след което изстиналата шира се връщала в съда, като пресичала ферментацията, а после виното било оставяно да отлежава още минимум три години в малки дъбови бъчви. Виното следвало като технология испанската малага, откъдето дошло и името му - „Станимашката малага".
Трета историческа технология, прилагана върху вината от сорта „Мавруд", е стигнала до нас под формата на полушеговита история за вино, любов и шпионаж от XIX век.
„Прочутите винарски фамилии от XIX век Сомоолу, Табаки и Манолкоолу правели по-гъсто и по-черно маврудово вино. Конкуренцията се пукала от яд, но все не й се отдавало да разкрие "секретят". Тайната била разкрита, като прибегнали до производствен шпионаж с любовен привкус. В шпионажа често главната роля се пада на красивите жени, такава била и жената, около която се усуквал младият Манолкоолу - наследник на една от трите прочути винарски рода. Фамилиите Сомоолу, Табаки и Манолкоолу били известни с това, че правели най-гъстото и най-черно маврудово вино. Подкупена от конкуренцията, красавицата обещала ласките си на лековерния Ромео, ако я научи да прави вино, гъсто като на баща му. Влюбеният до уши младеж прошепнал тайната и следващата реколта виното не само на трите големи рода, но и на всички едри винари в града станало еднакво гъсто и тъмно. Тайната се състояла в добавянето на 5% изпечен и счукан гипс върху джибрите по време на бурната ферментация. Сега знаем, че с гипса се намалява киселинността, засилва се цветът и виното става по-гъсто. След като изпълнел тези свои функции, безвредният гипс се изхвърлял с утайката.
Другата по-благоприлична легенда за храбрия момък Мавруд се свързва още и с хан Крум, дал на древните народи първите писани закони, сред които този, забраняващ пиенето и налагащ да се изкоренят лозята по земите ни. „Легендата разказва как живяла по Крумово време бедна вдовица на име Илая - сама с невръстния си син. В двора й растяла лоза, която тя от немотия решила да остави, престъпвайки законите на хана, за да изхрани с грозде чедото си. Една нощ обрала лозата и скрила гроздето в дървен съд в камината. Оттогава, щом детето заплачело, му давала по едно едро зърно. Но скоро пчели и оси нападнали гроздето, винени мушици се навъдили, появила се розова пяна. Жената разбрала, че, без да иска, е отгледала руйно червено вино. Продължила да дава на момчето си по глътка и така то растяло здраво и силно. Един ден се разчуло, че ханът е пуснал лъвовете си на разходка. Изплашената вдовица предупредила сина си да не излиза навън, но той не я послушал. На заранта престолнината изтръпнала от новината, че един лъв е убит. Крум обявил щедро възнаграждение за убиеца, стига да успее да отскубне косъм от ханската брада. Появили се десетки смелчаци. При всяко посягане обаче ханът изревавал силно като лъв и кандидатът за слава се отдръпвал изплашен. Синът на Илая обаче успял - отскубнал един бял косъм с думите: "Не реви, защото, като извадя меча, ще стане лошо." "Ти наистина си убил лъва" - казал ханът и го разпитал кой е и откъде е. Момъкът чистосърдечно разказал как бедната му майка го изхранила с грозде и вино. Ханът повикал Илая и я попитал за името на нейния син." Мавруд е името му", отговорила тя. "От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд", заповядал Крум. Той пръв пил от новото вино. И така маврудът отново пуснал корени в тракийските земи."
Прекрасните вина от сорта „Мавруд" могат да се опитат през 2018 година в Хюстън, домакин на няколко винени събития, от промоционалната кампания New Wines of Ancient Thrace, организирана от Българската асоциация на износителите на вино.
New Wines of Ancient Thrace
mail: [email protected], mob: +359 885 731 331
