Трагедията в Карловско напомня на други трагични наводнения, които останаха ненаказани - в Цар Калоян и село Бисер. 15 години след трагичното наводнение в разградското градче Цар Калоян и 10 години след смъртоносната приливна вълна в хасковското село Бисер няма нито едно признато за виновно или поело отговорност длъжностно лице.

Тогава загинаха хора,

а по 50 къщи буквално бяха унищожени. Споменът за тях се връща сега около наводненията в Карловско. Създава се усещане за  повтарящото се държавно безхаберие, на показност на загриженост от страна на властта около самите събития и последваща забрава и безнаказаност.  В ранните часове на 6 февруари 2012 г. след скъсването на стената на язовир "Иваново" огромна водна маса заля село Бисер. Стихията взе живота на 11 души. 10 от тях се удавиха, а един издъхна от инфаркт при гледката. За секунди бяха унищожени над 50 къщи. Над 100 бяха под вода, припомнят от СЕГА Първа на помощ се отзова армията с хеликоптери, излетели от авиобаза "Крумово". На място пристигна тогавашният еврокомисар по бедствията и авариите и настоящ шеф на МВФ Кристалина Георгиева. Там бяха и тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов и президентът Росен Плевнелиев. Тримата обикаляха района, включително качени на БТР. С вертолет "Кугър" пристигна и тогавашния премиер Бойко Борисов. Обявен беше национален траур. Държавата отпусна средства, започнаха кампании за събиране на дарения и подпомагане на пострадалите.

Започна разследване,

натоварени бяха много следователи, прокурори. Говореше се за престъпна небрежност,  за това как две години по-рано кмет на Харманли предупреждавал областната управа за опасност от скъсване на стената. Оттам пък сигнализирали за това до военното министерство, чийто е язовирът, но понеже то смятало, че не е собственик, не предприело нищо.  За трагедията, причинена от безстопанствеността на язовира, и до днес няма осъдени. Макар сигналите да пристигат при съответните институции години преди скъсването на стената, виновни няма. Делата се проточват, а съдът все още дори изяснява чия собственост е бил водоемът. В юридическите спорове влизат община Харманли, областната управа на Хасково и Министерство на отбраната. 

В началото на 2022г.

Хасковският окръжен съд връща делото за ново разглеждане в Харманли след протест на прокуратурата. Обвинението е за причиняване на наводнение с жертви по непредпазливост. На подсъдимата скамейка е бившият областен управител на Хасково Ирена Узунова. Тя е обвинена от прокуратурата, че в качеството си на длъжностно лице не е изпълнила задълженията си за планиране на защита при бедствия и не е организирала превантивни мерки. Самата Узунова заяви,че не се чувства виновна и приема обвинението като огромно недоразумение. Хората в село Бисер дори започнаха подписка в нейна защита. "В обвинителния акт няма ясно изразено какво като областен управител е следвало да правя и не съм направила, заради което да ми е повдигнато обвинение", коментира Узунова. През пролетта на 2018 г. над 30 от пострадалите бисерчани завеждат граждански дела срещу община Харманли и Министерството на отбраната. Самият язовир е премахнат.

На 6 август 2007г.

приливна вълна отнася хора, къщи, животни в малкото разградско градче Цар Калоян. Загинаха 8 човека. Тогава министри и метеоролози казаха, че толкова много дъжд на едно място не било виждано. В същото време стана ясно, че са се скъсали дигите на два микроязовира в близкото село Езерче, а двуметровата приливна вълна по река Хлебаровска, разделяща Цар Калоян на две, помита стотици къщи и унищожава над 70 процента от инфраструктурата. Във водата, заляла града, загинаха 7-годишно момиче, 57-годишен мъж и шест жени - на възраст между 50 и 83 години.  Заради съмнения, че спукването на стените на близките язовири и рибарници е довело до наводнението, Окръжната прокуратура в Разград започна разследване на причините за бедствието. 11 месеца по-късно разследващите постановиха, че няма виновни. Установено бе, че техническо поддържане на водоемите не е било добро, както и проводимостта на преминаващата през Цар Калоян река Хлебаровска. Беше обяснено, че скъсването на стените и преливането на реката са били неизбежни при интензивни валежи от 291 л./кв.м. И дотук разледването приключи. Години по-късно някои от разрушените домове са пусти, само разпиляната покъщнина по двора напомня, че тук са живели семейства. След потопа много от младите напуснали Цар Калоян, за да търсят по-щастлив живот в чужбина. Повечето от пострадалите в градчето казват, че освен бяла техника и торби с цимент, пари не са получили. Наложило им се да теглят заеми.