Албена Колева, Валентин Танев и Тончо Токмакчиев гостуват тази есен в САЩ и Канада с комедията „Женитба по обяви“. Автор е хърватският драматург Миро Гавран, но както постановчикът, така и актьорите са импровизирали, дописвали и творили заедно с него. Представлението в Чикаго ще е на 1 октомври в обновения исторически Des Plaines Theater. Два часа любов и смях до сълзи... Едно приключение, в което се впускат самотни, обичащи, емоционални и артистични хора. Те може да са смешни, тъжни, объркани, но никога неискрени. Ситуациите, в които попадат, а и те самите създават, са нелепи, абсурдни и крайни. В тези хора можеш да познаеш приятеля си, непознатия от улицата, дори и самия себе си.
„Една наистина забавна пиеса, думите, които казвам, не са напразни – наистина е бляскава комедия", казва Точно.
ТУРНЕТО В ДАТИ
- 1 октомври, събота – Чикаго, инфо тук >>
- 2 октомври, неделя – Монреал, инфо тук >>
- 7 октомври, петък – Торонто, инфо тук >>
- 8 октомври, събота – Сан Франциско/Сан Матео, инфо тук >>
- 10 октомври, понеделник - Сиатъл, инфо тук >>
- 11 октомври, вторник – Лас Вегас, инфо тук >>
- 13 октомври, четвъртък - Ванкувър, инфо тук >>
- 15 октомври, събота - Нейпълс, инфо тук >>
- 16 октомври, неделя – Бостън, инфо тук >>
Почти два часа спектакъл, който не се усеща как бързо преминава, на един дъх. Забавен е, но в същото време има и един втори план, който е важен. В театъра нещата трябва да са винаги заради него, заради нещо, което се прави, а не само заради самата смешка. В тази пиеса се говори за самотата на хората. Това всъщност е и един от проблемите на съвременния свят“, обяснява ролята си в комедията Тончо Токмакчиев.
Тончо Токмакчиев няма нужда от специално представяне. Той е сред най-обичаните български актьори, познат от телевизията, киното и театъра. За него режисьорът Теди Москов казва, че е „човечен, чувствителен и е обсебен от изкуството“. Пълен с енергия и винаги готов да е източник
на добро настроение и веселие
Запален планинар, скиор и ловджия, актьорът Тончо Токмакчиев е роден в Бургас през 1963 г. Син е на известния художник Ненко Токмакчиев. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на Николина Георгиева. Работил е в Бургаския куклен театър. От 1992 г. е член на трупата на първи частен театър „Ла страда“ и шоу спектакъла „Улицата“. От 1990 г. участва в студентското предаване „Ку-ку“, по-късно „Каналето“. От 2007 г. е в основния актьорски състав на „Шоуто на Канала“ по БНТ.
Известният актьор прекарал детството си на брега край Бургас, най-обичал да гледа огромните вълни с баща си. Любимото му място е пристанището още от детството. Влизал там, въпреки че е забранено, за да
се наслаждава на корабите
разтоварването, постоянното движение на хора. Другото хубаво място е символът на града - мостът.
И сега актьорът обича да се разхожда из Морската градина, да наблюдава морето през зимата и да се радва на красивите стари къщи. Той не е скъсал връзката с родния си град, защото майка му живее там, има приятели, а и често играе в бургаския театър. „Детството ми е минало на брега, не мога да кажа, че другите места са същите, но носят такова усещане. Морето е огромна емоция - едно е да отидеш за 15 дни през лятото, друго е да бъдеш цялата година там. Морето е най-красиво през зимата, има драматизъм, има друго преживяване. И хората са различни. Те носят артистизъм и всеки, който е дошъл тук, се е заразил с атмосферата му“, казва Тончо. „При предишното ми представление българите в САЩ ни посрещнаха много добре. Има много хубави хора, много публика - българи, които искат български театър
искат българско изкуство
искат българска музика. Живеят в САЩ, лоялни са към тази държава, в същото време обичат много България“, каза Тончо Токмакчиев. „Българската публика цени театъра. Дали е драма, или комедия, няма никакво значение, стига да е поставена добре и да грабне зрителя. А бай ти Ганя много-много не си пада по театъра. Той обича да гледа повече засукани представления и търси повече келепира. Не се е променил и до днес. Сменил си е само костюма. Може би сега обича да слуша повече чалга, знам ли...“, споделя любимият актьор. „Театърът още от времето на Възраждането е бил важен за българите. Както операта за италианците. Той е в кръвта ни, закодиран в гените. Но в годините около и след демократичните промени се почувства известен отлив. Театралният дух беше сринат, унищожен и публиката се отдръпна. Слава Богу, сега това е минало. Публиката се завърна, а това ни дава стимул за работа, зарежда ни с положителна енергия“, гордее се с професията си Тончо.
