Александър Девекио, „Льо фигаро"
Томас Франк е американски есеист и журналист. Последните месеци той посвети на анализ защо Демократическата партия загуби президентските избори, защо Тръмп ги спечели, защо народните слоеве и синдикатите някога гласуваха за демократите, а днес вече не е така и извадени ли са поуки от този процес.
Две години след избирането на Доналд Тръмп научи ли Демократическата партия уроците от поражението си на президентските избори?
- Нищо не запомни. За един кратък миг след президентските избори през 2016 г., шокирани и замаяни, кадрите на Демократическата партия като че ли направиха това, което им бях предложил: да отделят време, за да се погледнат в огледалото и да се запитат какво не е проработило и какво се е случило, за да загубят от кандидат като Доналд Тръмп. Но всичко изчезна безследно много бързо. Ако ги слуша човек днес, вината за загубата им е на сексизма. Или на "фалшивите новини". Или на Русия. Или на ФБР... Или дори на Бърни Сандърс! Но Бърни Сандърс беше много добър войник, много дисциплиниран. Той не пропусна да подкрепи Хилъри Клинтън след победата й на първичните избори. И ако Хилъри Клинтън го беше избрала в президентската си бюлетина, лесно щеше да спечели подкрепата на тези избиратели от бялата работническа класа, които жестоко не я подкрепиха в Пенсилавния, Мичиган и Охайо.
Защо отказа този съюз?
- Защото съблазняването на работническата класа би означавало за Хилъри Клинтън да направи болезнена крачка назад. Тя искаше да се концентрира върху тази модерна и дипломирана фракция в партията, в която е безумно влюбена. Струва ми се, че тя малко прилича на поколението от 1968-а във Франция. В САЩ ние имаме семейство Клинтън и други политици, които се появиха в този период. Това беше голям поколенчески момент за тях, момент, в който Демократическата партия се преобрази и изхвърли синдикатите и работническия свят от тревогите си, за да приеме едно по-модерно лице. Всички тези младежи, които протестираха срещу войната във Виетнам, имаха много високо мнение за себе си, за собственото си благородство. А ключовият момент за тях беше тази голяма поколенческа победа, тази чистка на родителите от техния свят. Това беше моментът, в който поеха ръководството на партията и отстраниха стария синдикален и работнически свят. И не само синдикалния свят, но и наследството на Новия курс на Рузвелт и социалната държава, които вече не искаха. Новите кадри на Демократическата партия казаха: "Ние вече сме нова партия. Ние сме партия на икономическата иновация, образовани и дипломирани работници, партия на информационната епоха."
Според вас Демократическата партия води класова политика: на класата на „професионалистите". Как бихте дефинирали тази нова социална класа?
- Те не са трудни за дефиниране. Социолозите говорят за тях постоянно. „Професионалистите" са хора с престижни дипломи или просто дипломи за висше образование. Във всички случаи това са кадри с бели якички, високоплатени, които работят в някои индустрии, наричани „индустрии на знанието", на културата или новите технологии. Те вярват силно в меритокрацията и технокрацията. За тях меритокрацията означава, че хората на върха на йерархичната стълба заслужават своите привилегии, защото "са най-добрите в това, което правят". Те също така се придържат към идеята за правителство и общество, управлявани от хората с най-блестящи дипломи. На пръв поглед това не е толкова лоша идея, но на тези много образовани хора постоянно им се случват неприятни проблеми, които не са предвидили: финансовата криза, тероризма...
Защо техният прогресизъм изглежда чужд на въпроса за неравенствата?
- Въпросът за неравенствата според мен е най-важният въпрос на нашето време. Аз съм на 53 г. и съм роден в общество, в което средната класа беше съставена и от бели якички, и от сини якички. Всички живееха в едни и същи квартали, караха едни и същи коли и печелеха почти едно и също. Разбира се, белите якички печелеха малко повече, но не чак толкова много. Днес този свят напълно изчезна. Онази част от страната, в която съм израснал, днес е в разруха, тя е напълно деиндустриализирана. И в резултат на това жителите на тези унищожени индустриални зони добре виждат, че бъдещето им е много мрачно, а това на техните деца не е по-добро.
Така че защо „професионалистите", които са толкова образовани, не предлагат нищо особено по този въпрос? Е добре, защото те нямат никакъв проблем с тази ситуация. Те не се чувстват особено възмутени от това състояние на нещата. Между другото чухте ли речта на Хилъри Клинтън неотдавна в Индия? Когато тя каза: „С моята кандидатура издигнах Америка, която гледа към бъдещето, Америка, която допринася повече към нашия брутен национален продукт." Тя е толкова горда с това! Тя претендира за това!
Впрочем същите тези хора, които са избутани от пътя, тези работници, тези обеднели фермери, те бяха сърцето на Демократическата партия някога. И ето че днес тя се хвали, че не е получила гласовете им. Това е пълна лудост.
Плати ли Хилъри Клинтън и за равносметката на съпруга й в Белия дом?
- Това е много важен въпрос. Тези работници повече от двадесет години слушат от своите профсъюзи, от работодателите си, от приятелите си, от всички, че Бил Клинтън ги е предал. Така че, когато се появи възможността за реванш над един Клинтън, те не я пропуснаха. В резултат на това, когато Доналд Тръмп поставя Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) в сърцето на всички свои речи и телевизионни изяви, той улучва право в целта. Това впрочем беше много смело от негова страна като кандидат на републиканците. Това беше майсторски удар на Доналд Тръмп до такава степен, че днес аз вече не знам какво да мисля за него - идиот или абсолютен гений? Виждам по малко и от двете в него. Той пише тези абсурдни неща в туитър и в същото време това, което направи със Северна Корея, е изключително блестящо. Така че кой знае?
В книгата си приписвате неуспеха на демократите на тяхната неолиберална икономическа политика. Не подценявате ли ролята на политиката им спрямо малцинствата?
- Книгата се роди преди всичко от дискусията, която проведох на една вечеря, организирана от Демократическата партия. Един от гостите на тази вечеря ми обясни, че заради демографското развитие на страната демократите ще спечелят всички бъдещи избори. Те бяха изчислили, че етническите групи, за които се предполага, че са свързани с тях, ще са в подем, докато вотът на "белите" ще намалява. Някои демократи сериозно смятаха, че ще спечелят, без да трябва да правят каквото и да било. Веднага си помислих: "Това е най-глупавата стратегия, която някога съм чувал." Републиканците никога няма да се дадат толкова лесно. Те щяха да намерят начин да отправят послание към нови групи. Направиха го перфектно с Доналд Тръмп. Потърсиха бялата работническа класа, обикновено враждебна към републиканците.
