Историята на „Титаник“ е достатъчно известна, не толкова известна обаче е социалната историята на този легендарен кораб. Кои са хората, които са пътували на него, как са били разпределени, защо в спасителните лодки са се качили почти наполовина пасажери, като е можело да се качат поне още толкова, защо са били
заключени вратите на трета класа
на коридорите към горните палуби и били ли са заключени…!? Всичко това са въпроси, на които сякаш отговорите се прокрадват между големите исторически фрагменти за легендарния „Титаник“. Всъщност на кораба са пътували 2224 пасажери, от които спасените са само 710! Жертвите са 1514! В първа класа са пътували 325 пътници, от които 202-ма са спасени, което прави над 60%. Спасените от втора класа пътници в проценти са малко над 43%, а от трета класа се спасяват само малко над 24% - почти колкото и от персонала – 23,6%! От тези данни могат да се направят достатъчно валидни глобални изводи. Те сочат, че първокласните пътници са с най-големи права и възможности за спасяване, а третокласните, сред които е имало и много емигранти, са приравнени на персонала, който обслужва кораба и който се предполага, че е „редно“ да потъне, за да имат шанс пътниците, които са си платили! Ето така стигаме до основния момент – плащането, парите, благосъстоянието. Именно това е индулгенцията, която дава или
не дава „право“ за живот
С една дума – ако имаш пари, ако си богат, ако си с положение в обществото, имаш драстично по-големи шансове „по право“ да живееш. Почти три пъти по-голям е шансът на богатите да се спасят, в сравнение с този на хората от най-бедната класа. Романтиката от пътуването с „Титаник“, която видяхме във филма на Джеймс Камерън, е едно, но дори и там социалният елемент беше показан достатъчно ярко. Бедните почти нямат достъп до богатите, те са отделени и в обществото, но и на кораба. „Титаник“ е една малка, но достатъчно представителна извадка на обществените нрави, порядки и настроения в тогавашното общество. Социалната стратиграфия отбелязва достатъчно ясно и точно кой има права и кой също има права, но в по-ограничен обем. Формално всички са с права, но когато „Титаник“ потъва, става ясно, че богатите имат повече права „по кръв“ и само защото са знатни особи, защото са по-високо в социалната йерархия, имат съответстващият им по-голям шанс за живот и спасяване.
Ето и това ни показва много ясно историята с „Титаник“ – обществото в онези години. То е такова - разслоено, секуларизирано до откровена несправедливост, но е такова! Строителите на най-луксозния кораб по онова време са били толкова убедени, че той не може да бъде потопен при никакви обстоятелства, че не са си направили труда да осигурят
спасителни лодки за всички
пътници и екипажа на кораба. „Титаник“ е оборудван само с 16 спасителни и 4 сгъваеми лодки. С пълен догоре капацитет в тези лодки е можело да се поберат едва около 1170 души, или приблизително половината от всички 2224 пътници и екипаж, които са се намирали на кораба. Първите лодки с евакуирани пътници са спуснати с много незаети места. Говори се, че една от тях дори била почти наполовина пълна с хора! Ето тук отново личи зловещият, озъбен, свиреп антагонизъм в обществото! Богатите, които са успели все пак да се качат на лодката, не искат да бъдат притеснявани дори и в този ужасяващ момент от по-бедните, които са по-зле облечени, по-немарливи към етикета и обноските! Това е проява на вулгарно високомерие, уви, така характерно за аристократичната прослойка и тогава, а в някаква степен и сега!
Спасените пътници не са се опитали да потърсят оцелели във водата. От една страна, ги е било страх наистина обречените, в последните си сили, да не обърнат лодката и така да загинат и тези, които са имали шанс, но от друга – това е инстинктът на аристокрацията – да бъде спокойна, отделена от простолюдието и снобска дори и пред лицето на смъртта! В крайна сметка в лодките с капацитет 1170 човека са се спасили само 710 души. Лодките се върнали на мястото на потъването, след като „Титаник“ се отправил към дъното, но в онези ледени води дори и само минути са били достатъчни, за да замръзне човешкото тяло!
Връщането е повече опит за индулгенция
да се оправдаят, че са направили всичко, но не, не са…, върнали са се твърде късно. „Титаник“ потъва часове, а през това време едно живо тяло в ледената вода няма шанс да оживее. Дори и онези, които са попаднали в океана, след като корабът потъва, са били завлечени от завихрянето на водата надолу и също не са имали шанс, ако все пак това е оправданието за връщането на лодките едва след края на този плаващ ковчег! Колкото до заключения проход от трета класа нагоре, твърди се, че не бил заключен, но може да е бил разбит при падането на кораба на дъното. И все пак, ако е бил заключен, това е още едно грозно доказателство за зловещата дистанцираност на обществените слоеве в тогавашния свят.
