Когато през 1721 г. холандският изследовател Якоб Рогевеен потегля на експедиция към непознатите води на Тихия океан, той тръгва с надеждата да намери митичната Terra Australis Incognita – „непознатата земя на юг“.
Това така и не се случва, но все пак Рогевеен открива една загадка, която ще занимава в продължение на столетия учени и експерти.
На 5 април 1722 г. холандецът достига до земя в изключително отдалечената и изолирана част на Тихия океан, на повече от 3,500 километра от бреговете на Южна Америка. Денят бил специален, тъй като било Великден и съвсем логично, в духа на християнските традиции, а и защото може би му е липсвало въображение, Рогевеен
кръщава земята Великденски остров
Местните, живеещи далеч от каквото и да е, очевидно не били свикнали с чужденци и съответно не се зарадвали особено на трите непознати кораба. В резултат на това първият контакт на Рогевеен коствал живота на няколко десетки туземци.
Холандският изследовател не се задържал дълго на малкия остров, където открил над 2,000 негостоприемни обитатели. Това, което не успял да проумее е как на толкова изолирано място, където даже няма дървета, може да просперира някаква цивилизация.
Нещо повече – той открил и стотици гигантски каменни статуи, за които така и не станало ясно как е било възможно да бъдат издигнати и местени, при условие че местните не разполагали с необходимата технология.
През следващите десетилетия се установило
наличието на почти 1,000 статуи
- т.нар. моаи, разпръснати из острова, като половината от тях мистериозно стояли недовършени в няколко каменоломни. Като размери някои от статуите достигат до 10 метра височина, тежат до 80 тона и представляват причудливи човешки фигури с непропорционално големи глави. Много от моаите са разположени върху специални каменни платформи, наречени аху.
Големите въпроси в продължение на столетия в крайна сметка били кой, как и защо е създал тези удивителни статуи на подобно място.
През последните години обаче няколко проучвания сякаш успяха да дадат някои отговори.
Според изследването на екипа на Джо Ан ван Тилбург от Калифорнийския университет разположението на статуите и техният размер са пряко свързани с наличието на водни и хранителни ресурси на острова. Каменните структури и каменоломните общо взето са разположени винаги на места, които имат плодородна почва или са близо до вода.
Смята се, че човешките статуи реално символизират духовете на далечните предци на местните и са обект на различни религиозни ритуали. Все пак тяхното разположение бе обект на различни теории.
През 2019 г. обаче екипът на Ван Тилбург открива, че една голяма част от аху платформите са издигнати близо до картофени ниви, места за риболов или водоизточници, а най-вероятно местните вярвали, че
моаите допринасят за плодородието на земята
и закрилят населението. Всички те са обърнати с гръб към океана и гледат в посока селищата, сякаш за да бдят над хората.
Изключение правят само седем статуи, които гледат към водата и помагат на тези в морето.
„Разкопките успяха да разширят перспективата ни за моаите и ни помогнаха да осъзнаем, че нищо не е такова, каквото изглежда, независимо колко очевидно може да е първоначално. Мисля, че анализът ни придава значително по-човешки вид на целия производствен процес“, търди Ван Тилбург.
Как обаче са били местени?
Оказва се, че островът невинаги е бил обезлесен. През 18. век, когато пристига Рогевеен, дърва вече няма, но това не било така няколко века по-рано.
Учените смятат, че някъде около 9. век пристигнали първите заселници, които заварили един остров, почти изцяло покрит от гори. Това е археологически доказано от наличието на полени на специфична палма, която обаче към 1650 г. вече е изчезнала.
На толкова изолиран остров жителите изцяло зависят от местните ресурси, а такъв са именно дърветата. Те били използвани за огрев, за строеж на канута и най-вече за трупи при пренасянето на статуите от каменоломните. С течение на времето горите постепенно били изсечени, което общо взето съвпада и с периода, когато из острова спират да се появяват нови моаи.
Обезлесяването реално довело до ерозия на почвата и оказало негативно влияние върху селското стопанство и популацията на острова. Смята се, че в рамките на няколко поколения населението от 15,000 достигнало до 2,000, а в края на 19. век вече било едва няколкостотин души.
Причина за това се оказал конфликтът за намаляващите ресурси.
Намаляващата храна изправила едни срещу други различните фракции, които стигнали до война и дори канибализъм.
Така екологичната катастрофа прераства в социално бедствие, глад, война и човекоядство.
Нещо, с което дори духовете на предците не могли да се справят.
