За един кратък момент традиционните освирквания, които обикновено приветстват комисаря на Националната хокейна лига Гари Бетман, отстъпиха мястото си за няколко овации, когато той представи "Купа Стенли'' в Чикаго. Тези, които чуха какво каза той, едва ли са останали недоволни. "Вие имате династия'', каза Бетман на публиката в „Юнайтед Сентър".

Терминът е противоречив. Какво представлява династията? Трета ''Купа Стенли'' в рамките на шест сезона (2010, 2013, 2015) със сигурност е впечатляващо нещо. Нека прибавим към тях и двата финала в конференцията през 2009 и 2014 г. ''Блекхоукс'' са може би най-добрият отбор в историята, след като започна ерата с тавана на заплатите. По-добри от Лос Анджелис, спечелили два трофея след ограничението. По-добри от Питсбърг - отбора със звезди като Сидни Кросби и Евгени Малкин. Но чак пък династия?

В предаването ''FiveThirtyEight'' Джон Силвър не можа да бъде по-убедителен върху дефинирането на думата ''династия''. Проследявайки първенствата в Националната хокейна лига (НХЛ), Националната баскетболна асоциация (НБА), Мейджър лийб бейзбол (МЛБ) и Националната футболна лига (НФЛ) през последните 20 години, той извади аргумента, че преди сезон 2004/2005, когато влиза таванът на заплатите, е било по-лесно да изградиш династия или поне да повториш титлата в НХЛ. ''От 1971 до 1990 г. например 45% от носителите на ''Купа Стенли'' са спечелили шампионата и в предишната година, а 75% са печелили ''Купа Стенли'' веднъж в предходните три години.'' Нека бързо се прехвърлим в днешни времена - последният отбор, който спечели купата в две поредни години, е тимът на ''Детройт Ред Уингс'' през 1997 и 1998 г.

Вероятно можем да твърдим, че това, което ''Блекхоукс'' постигна, е впечатляващо. И как така го постигнаха? Без да омаловажаме успеха, имаше много фактори (включително късмет), които повлияха. Но със сигурност много хора ще кажат, че това е просто въпрос на дълбочина в състава, буквално и преносно.

След изхвърлянето на ''Нешвил Предитърс'' в шест срещи и "Минесота Уайлд'' в четири първият тест за Чикаго в плейофите дойде срещу водача в конференцията ''Анахайм Дъкс'' - голям, бърз, изключително мощен в офанзивен план отбор. ''Блекхоукс'' изоставаха в повечето срещи от серията, въпреки че никога не е имало голяма преднина. Все пак две от победите дойдоха в продълженията - едната в третото и другата във второто. Двата отбора си размениха победи до мач 7, докато Кам Коул (спортен журналист) призна: ''Блекхоукс има по-добри и повече по-добри играчи.''

Нещата за ''Блекхоукс'' се повториха и на финала, когато имена като Джонатан Тийвс и Патрик Кейн просто липсваха от голмайсторския списък през първите пет мача за сметка на Теравайнен, Вермет и Шоу. Не по-различна беше ситуацията и при ''Тампа Бей'', където с по-добрата игра от очакваното се отличи Пакет за сметка на Стамкос, който участва по-рядко в попаденията от нужното в крайна сметка. Рано-рано в серията изглеждаше, че ''Лайтнинг'' може да спечели тази битка с по-малко звезди, повеждайки с 2:1 успеха на 9 юни. Това обаче не се получи.

Точно когато е нужно - в мач 6 у дома с купата, пътувайки към пързалката, Кейн  и Тийвс спечелиха борбите за първа шайба, Брад Ричардс направи няколко отлични отигравания, Дънкан Кийт и Брент Сийбрук поддържаха екшъна в полето на ''Лайтнинг'', а Кори Крофърд направи няколко спасявания, когато му се налагаше. С други думи, същото нещо се случи, което и преди. ''Блекхоукс'' имаха по-добри и повече по-добри играчи. И те изглеждат непобедими.

Казвам това не само защото ''Блекхоукс'' издържаха седем мача срещу ''Дъкс'', но и защото ''Лайтнинг'' предвещаваше същия тежък двубой. Играчите на ''Лайтнинг'' нанесоха повече удара срещу противник - 247 срещу 157 на ''Блекхоукс'' през всичките шест срещи, вкючително и невероятните 56 удара в понеделник вечерта. Докато общият брой на изстрелите за всеки отбор бяха почти равни (168 за Чикаго и 161 за Тампа) и също почти равни в обратите (43 и 39), две ключови статистики може би са били разликата в полза на ''Блекхоукс'': блокираните изстрели и спечелените начални шайби.

Първо, Чикаго наистина блестеше през втората половина на сериите, в частност в последните три срещи. В крайна сметка ''Блекхоукс'' блокираха 103 изстрела срещу 88 за Тампа, но общо 66 от тези на Чикаго дойдоха в мач 4, 5 и 6.

Когато ставаше дума за спечелване на началните шайби, там нямаше никакво състезание. Като оставим настрана първата среща, в която Тампа спечели 30 начални шайби, а Чикаго 27, ''Блекхоукс'' напълно доминираха. Те грабнаха 217 шайби срещу 143 за Тампа. Почти същите данни като тези на избутването на противников играч, само че с разменени места на отборите.

Ако сте готови за екстраполация, можем да изведем две неща от тази съпоставка: Първо - много е трудно да упражниш контрол върху играта, ако не спечелиш първата шайба: и второ - Чикаго е тим, способен да загуби и при все това да спечели най-важните, макар и по-малки битки. Това се дължи на дълбочината в играта им и по-добрата игра в центъра. Но може да се дължи още на умствен и емоциален резерв. Така да се каже, в най-важните моменти, в които емоциите се покачват неимоверно много, може да се каже, че те успяват да се успокоят и да се съсредоточат върху дребните детайли. След това се хвърлят здраво и печелят.

Има един общ рефрен, че тимът на''Лайтнинг'' прилича по много черти на ''Блекхоукс''. Само че е малко по-млад и по-малко износен от битките. Това може би е вярно. След дванайсет месеца ще разберем така или иначе. Те също имат доста работа за вършене. Не е лесно да изградиш династия.