Гергана Николова
Познат е на редовия зрител още от пионера в кулинарните предавания Lord Of The Chefs, времето му на малкия екран му спечели репутация на поразяваща уста в средите, а ястията му са способни да лепнат усмивка на лицето и на най-безразличния клиент в ресторанта му. Последната му по-продължителна поява в праймтайма на Нова тв го постави в двумесечна изолация сред декорите на „ВИП брадър", а коментарите за поведението му там не закъсняха.
Шеф Борис Петров е от хората, които, ако са наблизо - ще разберете. Всъщност той е далеч от образа на гневен хулиган - такъв, какъвто го изигра в любовния сезон на Големия брат. Признава, че актьорските преструвки пред камера не го затрудняват.
„Във „ВИП брадър" беше елементарна обстановка на пластмасови цветя. Ако си планинар, знаеш, че можеш на правилното място само една топка със сняг да пуснеш и тя додолу става лавина. Аз много пъти пусках такива топки. Важното за мен беше, като се събуждам, аз да определям състоянието на Къщата. Това е начинът, по който да се оцелява в такива затворени пространства - или ти дирижираш емоционалното състояние на всички, или си дирижиран", категоричен е топ готвачът. Откровен е, че отново би влязъл в подобен формат, а причината се крие във финансовото обезпечаване на екипа от хора, с който работи в ресторанта си „Сикрет (by chef Petrov)". Именно там прозира и фактът, че за кулинаря готвенето се равнява на изкуство. Шеф Петров залага още в основата на концепцията на заведението си (т.нар. fine dining) идеята, че ястията трябва да бъдат придружени от емоция. „Аз съм от хората, които искат да създават чувства - по телевизията по-лоши, на живо - по-добри", намига той. И успява - ресторантът му е особено популярен най-вече сред чуждестранните туристи, които вече са резервирали места за посещението си дори за септември. Предаването и рекламата „от уста на уста" са най-важни, категоричен е шефът. „Месеци преди да дойдат, чужденците мислят за нашата среща. Това е целта на всеки един артист", смята той, като добавя, че близо 90% от всички гости на ресторанта са именно туристи.
Софийската карта по думите на Петров започва все повече да се запълва от добри и модерни ресторанти. Сред основните проблеми в индустрията обаче е разбирането на мнозина, че зад граница могат да покажат повече качества зад печката. „Младите трябва да бъдат обучавани на родолюбие. То в никакъв случай не трябва да бъде фанатично, но трябва да бъде планирано и структурирано така, че те да намерят истинската си същност. Ако на един архитект му е възложено да направи сгради в Ню Йорк например, той ще ги направи. Но ако той е наистина добър, ще може да ги направи и в България. Знаете ли колко е била бедна Барселона по времето на Гауди? Той е направил толкова много красиви неща за своята държава. Барселона нямаше да е нищо без парка „Гюел", без неговите къщи, без „Саграда Фамилия". Един човек може да промени страшно много", обяснява шеф Петров.
Родолюбието и желанието да реализира успешен ресторант на българска територия е и това, което отказва кулинаря от обещаваща кариера в чужбина, макар да е имал оферти от места в Турция, Испания и др. „Учителите трябва да подготвят учениците си ментално - освен да бъдат готвачи, да бъдат създатели. Да не бъдат разказвачи, а писатели. Извън България те учат историята и философията на някой друг. Те разказват приказки на чужди страни, когато трябва да рисуват собствената си история. От училище трябва да бъдат запалени децата по това какво ще стане с киселеца, какво могат да направят от левурдата, как да направят ферментация от българските продукти", обяснява той. Огорчен е от факта, че кулинарните школа у нас подготвят младото поколение готвачи единствено за състезания и предпоставят работата им извън рамките на Родината. „Трябва да спрем да оценяваме нещата на база на симпатия - трябва да има план, национален интерес и след това симпатия. Аз не съм казал, че трябва всички да се харесваме. Не съм казвал, че трябва да съм симпатичен на всички учителки, за да направят нещо добро за децата си - а това означава да им дадат шанс да работят при мен, за да получат една различна философия за занаята", коментира Петров сблъсъка си с образователната система, свързана с готварството у нас.
С типичната си откровеност до болка той не робува на разбирането, че когато работиш за ресторант, носител на звезди „Мишлен", си успял. „Има много страхотни места, през които „Мишлен" като гайд за туристи все още не е минал. България е страна, която все още не е описана", обяснява Петров. Оптимист е обаче, че скоро ще бъде издаден наръчник и за държавите от Централна и Източна Европа. „Най-вероятно първо ще бъдат описани ресторантите по Черноморието. В това няма нищо лошо, дори напротив. В една Хърватия например на първо време бяха откроени места в Дубровник, чак след това в столицата Загреб", отсича Петров и добавя отново, че дори за заветните звезди „Мишлен" ключов е факторът за собствения почерк върху възпроизведеното изкуство/ястие.
Шеф Петров говори за работата си с ентусиазма на дете. Интересува се за всяка иновация в сферата, в която се развива. Признава, че това не само му доставя удоволствие, но е и необходимо предвид лесния достъп до информация днес. „Ако една днешна домакиня се върне стотици години назад, тя ще бъде най-добрият шеф готвач", отбелязва Петров. Самият той се пали по готвенето в тийнейджърските си години. „Реших да се занимавам с кулинария през 1982 г. Майка ми беше в чужбина, с баща ми се върнахме от Сирия, защото започна войната, и тя остана там, тъй като работеше във военна болница. Останах веднъж сам за няколко дни и реших да сготвя нещо за приятели. Всички ядяха и казваха, че е страхотна храна. С един мой приятел - Иван - и той стана готвач, точно тогава избрахме пътя си. Тогава се влюбих в усещането да гледам хората, на които готвя, как хем им харесва, хем са благодарни. И аз чувствах, че правя нещо важно - като чувството, което имам сега, когато работя в Secret. Мисля, че не получавам пропорционално спрямо това, което правя, но знам, че то е важно. И това ме крепи", обяснява шефът, чийто основен помощник в кухнята вкъщи вече е 5-годишният му син. И въпреки че се образова в кулинарията чрез посещения на вечерно училище, се разписва като главен готвач в един от най-големите ресторанти в София на крехката възраст от 20 години.
