На 20 март Православната църква почита паметта на св. Григорий Палама.
Св. Григорий е роден през 1296 г. в Константинопол от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Неговото семейство по произход е от Мала Азия.
Григорий получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. От малък обаче останал без баща.
Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий проявил склонност към съзерцателен живот.
Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога.
Заедно с двамата си братя Григорий заминал за Света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на православието. Майка му, заедно с деветте си дъщери, също приела монашество.
В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим.
Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски.
Тук в продължение на десет години той прекарал в най-строг аскетически живот.
Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.
Около 1335-1336 г. св. Григорий Палама е игумен на общежитийния манастир Есфигмен, но скоро го напуска, за да се върне в пустинята на св. Сава.
Именно тук св. Григорий Палама започва да се интересува от дейността, която развива "калабрийският философ" Варлаам в Солун и Константинопол. В края на 30-те години на XIV в. Палама поставя началото на полемичната защита на исихазма от нападките на Варлаам и систематизира богословските си позиции.
Прочети още
На два последователни събора през лятото на 1341 г. в Константинопол опонентите на св. Григорий Палама търпят поражение. Варлаам бяга в Италия. Светецът получава подкрепата на светогорските монаси в т.нар. Светогорски томос.
След интронизирането на Йоан VI Кантакузин през 1347 г. св. Григорий Палама е избран за епископ на Солун. Съборът от 1351 г. произнася анатема над Варлаам и Акиндин, осъжда Никифор Григора и провъзгласява окончателно учението на св. Григорий Палама за догматически правилно.
Последните години от живота си Григорий Палама прекарва като Солунски епископ, за известно време попада и под турски плен, участва в диспут с ислямски богослови и ги оборва.
Св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г.
На събор през 1368 г. Григорий Палама е канонизиран за светец, в негова чест е написано богослужебно последование, поместено в Постния триод за тържествено празнуване през Втората неделя на Великия пост.
