Свети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец".
Трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407-1437) и свети Георги Софийски Нови (1497-1515).
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители - българи Иван и Мария - през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец.
Когато се родил младенецът, родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа. Когато бил 25 годишен, баща му починал. Тъй като момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра.
Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни. Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда.
Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите, преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения. Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си.
Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 г. (по други данни 1534 г). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец” – Ротондата. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия. Майката на мъчения починала на 40-ия ден от смъртта на светията и била погребана до нозете му.
Тези събития се случват по време на управлението на султан Сюлейман І Кануни (Законодателя) известен също като Сюлейман Великолепни. Този „Златен век” за османската империя е време на нечувани жестокости спрямо християните на територията на империята и много трудни времена за българския народ. Управлението на Сюлейман І и неговия баща Селим І е време на мракобесие и тежки гонения спрямо християнското население, време, през което са просияли множество християнски новомъченици имали доблестта да отстояват своята вяра.
Залавянето, съдът и измъчването на свети Георги Софийски Най-нови са станали край тогавашната София. Мястото днес се намира в двора на Александровска болница.
В градинката до сградата на ІІ Хирургична клиника е съществувал каменен кръст, който е указвал мястото и историята на мъченическата смърт на светията.
